Искренно моля да бъда извинен, но не се сдържех и поствам долното за информация на участниците във Форума. С цитираните по долу герои напред към Европа! Интересно всички ли са такива колорити? Вестник ПАРИ Каквито бащите, такъв и преходът За десет години случайните хора във властта не се свършиха, реформата - също Алексей Лазаров, Иван Михалев Преди три години ранобудни чиновници откриха шест дупки от куршуми по прозорците на тогавашното Министерство на икономическото развитие. Разследването на полицията по-късно установи, че изстрелите са произведени от пистолета на живеещия отсреща д-р Иван Георгиев, лидер на БНРП. На въпрос на телевизионен журналист дали той наистина е стрелял по Гечевото министерство, “политикът” заяви: ”И да, и не”. В смисъл, че да, той е стрелял, но не по министерството, а по импровизирана мишена. “Това е една византийска пропаганда, по която стрелям чат-пат”, обясни Георгиев пред смаяните погледи на телевизионните работници. Българският десети ноември не роди своя Хелмут Кол, своя Лех Валенса или своя Вацлав Хавел. И в това може би е проблемът. Вместо харизматични личности, които с личния си авторитет да поведат нацията напред, българският преход създаде нещо като елит, съставен от бивши апаратчици, ченгета, комсомолци, дисиденти, псевдоинтелектуалци, всякакъв род неформали и обикновени луди. Или, както обичаше да казва един от тях, през тези десет години българският политически спектър представляваше пъстра комбинация от “Сульо, Пульо, Атанас и аз”. Ако изобщо имаше нещо, което да обединява тези трагикомични персонажи през цялото това време, това е желанието им да бъдат винаги във властта (или около нея). Затова днес тези “херои” на прехода са най-доброто олицетворение и живо доказателство за провала на самия преход. “Участвам в избори всякакви” Националистът Иван Георгиев, напомнящ на Пиночет с тъмните си очила и латиноамерикански тип мустаци, е само един от тези, които продължават да участват във всички избори - за президент, за парламент, за кмет... изобщо за каквото има. Символ на каузата “бой до последен дъх” е и Георги Гелеменов. Отецът, който ходи облечен в камуфлажни дрехи и кубинки, и до днес обаче не крие личните си търкания с д-р Георгиев. Според Гелеменов през 1991 г. германски профашистки организации били готови да отпуснат от 10 до 20 млрд. долара на четири транша на БНРП и Българската християндемократическа партия, но докторът провалил техните намерения, като дал на журналистите секретно писмо. Бившият дисидент и вечен бунтар Славомир Цанков също не успя да спечели поне едни избори. Макар че редовно се кандидатираше заедно с останалите политически маргинали, лидерът на "Ера-3" си остана и един от малкото й симпатизанти. В паметта на електората той ще остане с наивните опити да разобличи “нечуваните грабежи” на властта. Ярък щрих от политическия пейзаж в страната си остава и гражданинът Кирил Борисов, известен повече като Кире Либерало. Легендарният притежател на зелената бюлетина беше на път да се превърне и в една от жертвите на демокрацията, след като в навечерието на поредните избори беше отвлечен и затворен в автомобилен багажник от свои политически врагове. В крайна сметка героят от Перник беше принуден да сдаде бюлетината, с което се изпариха и амбициите му да стане някога президент. Званието “мъченик на прехода” обаче се полага по право на Йоло Денев. Той е единственият неуспял кандидат-президент, лежал в затвора за невърнати кредити. Йоло Денев, който се изживяваше като единствен жрец на бог Тангра, е и един от малкото политици, които признават, че са били в истинска лудница. По неговите собствени думи лекарите от Четвърти километър му давали “всяка сутрин лист и молив, но вечер му го взимали, за да не го налапа”. Преди да излежи мечтата си да стане президент, Йоло Денев казваше, че е направил жена си заместник-председател на оглавяваната от него партия, за “да могат да решават проблемите в хола”. Сега той е уморен от политическата борба и по собствените му признания, за да се издържа, е принуден да продава тоалетна хартия на пазара. Последната му голяма мечта е да напише разширение и допълнение на Библията. Поуморен от “голямата политика” напоследък е като че ли и Владимир Спасов. Доскоро генералният секретар на ЦК на БКП громеше по всякакъв повод “агент-провокаторите” и “фашистите” и мечтаеше за истинска контрареволюция. “Едвам издържам да не дам сигнал за въоръжена борба”, заяви преди време Спасов в интервю за столичен вестник. Смелите му идеи се простираха от разбиване на магазините, до отмяна на всички закони, приети след 10 ноември, и закриване на банките. Напоследък обаче комунистическият лидер изглежда все по-улегнал. Дотолкова, че започна да пише еротични разкази, които публикува в сп. “Хайклуб”. С това Владимир Спасов си навлече присмеха на враговете, които го сочеха като “едно от доказателствата за ефекта от виаграта”. След тези нападки обаче генсекът контраатакува с прозрението: “Който се интересува от политическа порнография, да отиде в парламента и да слуша дебатите”. Феноменът Жорж На фона на останалите лидерът на бизнесблока минава за все още неизследвана територия. Жорж често обича да повтаря, че ударите по него са добре платени поръчки, но истината е, че скандалният му имидж се дължи на неговите собствени изпълнения. Достатъчно е да се припомнят някои от опитите му за саморазправа с журналисти в парламента. При един от тези случаи лидерът на БББ заяви на репортер от радио “Експрес”: “Не ме агресирай, ще те перна”, след което се зае с изпълнението на заканата. И докато в този случай поводът за Ганчевия гняв е бил въпросът на журналиста дали е взел пари от “Орион” за предизборната си кампания, в други ситуации Жорж е пожелавал да цапне или фрасне някого от своите колеги депутати. Бившият му съпартиец Иво Трайков още пази неприятен спомен от спречкването в парламентарния бюфет. Тогава Жорж му “вкара” един юмрук в корема с думите: “Момченце, ти си самоубиец, главата ти е отрязана”. Понякога обаче Ганчев преценява, че ситуацията не изисква чак раздаване на шамари. В тези мигове за публиката настъпва истински празник, тъй като е ясно, че ще последва нещо по-така. “Аз се връщам оттам, закъдето си тръгнал, търбух”, подхвърли той преди време по адрес на Александър Йорданов. Повечето от неизброимите словесни двубои на Жорж в парламента и извън него обаче са посветени на хомосексуалистите. Иначе, когато е по-спокоен, Жорж продължава мъжката тема с изявления от типа: “Моята приятелка Шуши е най-задоволената българска жена”. Макар и далеч от този скандалджийски стил на поведение, Гиньо Ганев ще остане завинаги в хрониката на родния преход - главно с изявления, които понякога и той самият едва ли разбира изцяло. Нему принадлежи процедурното изказване в парламента, че “предложения за промяна в дневния ред се правят предишния ден и се приемат на следващия, който е днешният с оглед на вчера”. Гиньо Ганев обаче не мисли, че се изразява сложно, даже напротив. Когато на празненството по случай рождения му ден му правят забележка под формата на въпрос, той отговаря: “Не нося претенция за вселенско морализаторство а ла Паскал или Ларошфуко, просто имам лаконичен и анекдотичен начин на изразяване след много мислене”. Докато архитектите на демокрацията в парламента коват законите на Нова България, Ганев сипе остроумие след остроумие от председателската банка. “Има политици като реверсибилни касети, могат да се обръщат сами много пъти, но песента им е все същата”, констатира понякога бившият ОФ-лидер. Друг път той успокоява някой разпенил се на трибуната оратор да не се сърди, че му се отнема думата. “Правото да говорите в парламента е като живота - с времето то се прекратява”, философски обобщава Гиньо Ганев. Леките закачки на сексуална основа бяха друга любима тема на парламентариста. “Не можах да разбера, господине, дали говорите за облагаемата или за обладаемата част от печалбата”, шегуваше се преди години той. Интерпретациите му на тема какво ще се прави с “някой член” от гласувания в момента проектозакон винаги развеселяваха пленарната зала, огромната част от която обикновено неистово скучае по време на обсъждания. В левите редици винаги е имало много странни птици. Една от тях е човекът с многото прякори Румен Гечев. За членове на партийното ръководство Гечев беше “шеф на измислено министерство” и “неоформил се икономически субект”, а за обикновените симпатизанти на партията - “другарят с доларите”. Сред журналистите пък той беше известен едновременно като Поразяваща уста и Гумен Речев, наричан така заради прибързаните си и необмислени изявления. Гечев първо заяви, че няма нужда от парите на МВФ, а после лично развеждаше Ан Макгърк по централните ведомства. За ужас на речевия министър точно при едно от тези посещения от ресторант “Крим” изчезна прословутата чанта на МВФ-пратеничката. В спомените на съвременниците си Румен Гечев ще остане с безумното предложение всеки гражданин да отделя по 1000 лева месечно за инвестиции в предприятието, от което е купил акции чрез масовата приватизация. Финансистите пък дълго ще помнят навика му да закръгля числата, дори когато става въпрос за милиарди. Гечев повтаряше до втръсване “аз съм макроикономист”, натякваше на всички високата си научна степен и специализациите си в Англия и САЩ и дори искаше от всеки журналист, който го пита нещо, диплома за висше образование. Шампион по некомпетентност в правителството на Виденов беше обаче другият му вицепремиер - Светослав Шиваров. С неадекватното си поведение пред задаващата се зърнена криза той си навлече гнева и на самата БСП. Може би големият проблем на Шиваров беше това, че опита да “запълни” празните хамбари с обяснения по телевизията - нещо, което трудно му се удава поначало. Другите аграрници в червените редици Ангел Димов и Златимир Орсов също не блестяха с интелект, но парламентарните им изяви се размиваха на фона на общата безидейност в групата на левицата. И ако отляво имаше наистина доста странни личности, то синята бюлетина също е изпратила немалко Недоразумения в парламента Парламентарната трибуна даде простор за изява на вродената им ексцентричност. Такъв беше случаят с литературния критик Михаил Неделчев, когото въртележката на прехода запокити чак на поста председател на парламентарната медийна комисия. Именно по време на едно от нейните заседания той заяви, без да се притеснява от колеги и журналистите: “Онези, на които са им малки пишките и не им стават, носят пистолети и си ги показват.” Репликата беше насочена към друг “култов” борец за демокрация - майстора на ултиматумите д-р Константин Тренчев. Високоинтелектуалният диалог между двамата продължи по-късно, когато жената на синдикалиста замина за дълго в САЩ. Тогава Неделчев не пропусна да напомни какво ще я правят негрите зад океана. Морален победител от сексуалната битка между двамата обаче излезе патоанатомът Тренчев, след като в пресата беше публикувана снимка, на която литературният критик духа огромна свещ във формата на мъжки фалос. Иначе Неделчев направи и прогресивни изказвания за времето, което прекара в политиката. В едно от тях нарече колегата си Васил Михайлов “тебеклък” - човек, който виси на клона, криви се насреща ти и е доволен, че те дразни. Като се спомене името на Васил Михайлов, човек веднага добавя едно Нубиеца. Прякорът се появи на бял свят, след като в предаването “Ку-ку” Михайлов заяви, че “отношенията между българския и нубийския парламент трябва да се подобрят”. Освен него бившият депутат имаше и два животински прякора - Мравояда и Гризлито. Първият беше спечелен заради заканите му срещу т.нар. сини мравки - 23-мата сини депутати, които подкрепиха кабинета Беров, а вторият - заради физическата му прилика с хищната северноамериканска мечка. Парламентарните квестори вероятно още помнят словесната схватка между Нубиеца и тогавашния председател на Народното събрание Благовест Сендов, при която синият депутат в пристъп на ярост откърти микрофона на опонента си. Заплахите за физическата саморазправа често присъстват в споровете на депутатите ни в годините на прехода. Сегашният конституционен съдия Георги Марков блесна няколко пъти по страниците на вестниците с подобни изказвания. “Назначете бодигард на Свободка Стефанова, за да ме пази от нея”, заяви веднъж пред свидетели той, тъй като съпартийката му го заплашила с физическа саморазправа и дори посочила начините, с които ще си послужи. “Шъ тъ прибия” вероятно е звучала заплахата от Свободината уста. Няколко са изказванията на Георги Марков, с които ще бъде запомнен неговият гастрол в парламента. Твърдението му, че се е родил в копринени дантели, моментално му донесе прякора Дантеления Жоро. Далеч по-силно прозвуча обаче призивът му държавните органи да се прочистят от политически противници: “Шут! Шут! Седесарски шут за комунистите във властта”, громеше той опонентите си. По-късно това му се видя недостатъчно и от парламентарната трибуна се обърна към народните представители от левицата: “Ще ви теглим един закон и ще ви забраним и няма да има на кого да се оплачете.” Тези фундаментални изказвания дадоха основания на противниците му да го нарекат Дантеления Фюрер. Въртележката на прехода изпрати Георги Марков в най-висшия орган на съдебната власт - Конституционния съд, където той е и до днес. Александър Йорданов също е сред сините политици, които едва ли направиха нещо знаменателно за страната си. Чест му прави обаче фактът, че не направи и нищо кой знае колко хубаво за себе си. Репликата му “Днес е един добър ден за българската демокрация” дълго време отекваше из парламентарните кулоари и медиите. “Видният отвсякъде еднакво”, както го наричаха часовите вестници тогава, също не си поплюваше от парламентарната трибуна. Обект на реторическото му красноречие обаче бяха само политическите противници на СДС. Депутатката от БСП Ана Караиванова беше определена от него като провокаторка и лъжкиня при избухнал между тях спор в НС. “Като лъжете, няма да станете по-умна”, констатира с треперещ от възмущение глас Александър Йорданов. В галерията на демократичните недоразумения достойно място трябва да заеме и Маргарит Мицев. Той ще остане в историята с твърдението си, че е Пестил от закуски и така е станал милионер... По убеждения Мицев се брои за монархист. При един съдебен спор с конкурентна организация депутатът разрешил проблема, като грабнал папките с фирменото дело и хукнал да бяга из коридорите на Съдебната палата, като оставил служителите на Темида да тънат в мрачни догадки какво е причинило този негов ход и каква ще е развръзката. Ако има безспорен герой на парламентарния фолклор, то това безспорно е Гошо Т. Анекдотите за него са толкова много, че някои от тях вероятно са плод на измислица. Истинска обаче е трагикомичната история с участието му в гладната стачка на 39-те сини депутати. Тогава земеделецът Георги Петров не само отказвал да яде, но и да пие, защото не знаел, че е разрешено. Лекарските екипи едвам го спасили от обезводняване... Другата умопомрачителна случка със синия депутат е по време на екскурзия в САЩ. Тогава според свидетели той спял с вълнена жилетка посред лято, защото не знаел как се изключва климатикът в хотелската му стая. По-късно Гошо опроверга обвинението в интервю и заяви, че когато му станало много студено, просто издърпал от контакта щепсела на кондиционера. Сред незабравимите истории за него е и разказанато от наблюдателна парламентарна журналистка, която надникнала веднъж случайно в тефтера с телефоните му. Там срещу неговото име и номер пишело в скоби “мой”. Изморен от безкрайните боричкания в земеделските редици и негативното отношение на своите колеги, Георги Петров реши да се захване с частен бизнес и стана един от собствениците на Ловешкия винпром. “Люспите” избраха свободата Един от символите на родната демокрация, Христофор Събев, от няколко години кръстосва Дивия запад, далеч от политическата врява у нас. Според собствените му изявления в Америка той проповядвал православната вяра. Според публикации в пресата там дядо Фори си изкарвал хляба на бензиностанция и пеел цигански романси на развален руски в някакъв локал. Политическата звезда на отец Събев изгря още на първия голям митинг на опозицията. После, както се случва с чедата на всяка революция, и той падна жертва на политическата шизофрения. Малцина си спомнят, че не друг, а Фори Светулката измисли термина отлюспване с фразата си “либерали и други люспи”. По някаква ирония на съдбата обаче и той самият беше отлюспен от СДС покрай акцията “Чисто минало”. Каквото и да се каже за Фори Светулката, неговото име ще се свързва винаги с романтичния период на демокрацията. В паметта на хората той ще остане с нощните бдения по площадите, гоненето на зли духове от тоталитарните сгради и щурмуването на Синодалната палата. Христофор Събев мечтаеше да очисти църквата от комунизма. През 1993 г. той се самопровъзгласи за “всеправославен български архиепископ” и вдъхваше респект с митрополитския жезъл, който носеше в парламента. Един ден обаче някой открадна жезъла, докато Фори си вършеше работата в парламентарната тоалетна. Нерадостна съдба преследваше и други колоритни личности от първите сини митинги. Докато беше външен министър, Стоян Ганев се прочу с това, че прекарваше времето си повече в чужбина, отколко у нас. Журналистите дори започнаха да се шегуват: “Днес външният министър Стоян Ганев ще пристигне на кратко посещение в България.” Заради многобройните му издънки отсам и оттатък океана Стоян Ганев заслужи прякора си Мистър гаф. Критиките на вътрешните му и външни врагове обаче не засегнаха неговото самочувствие. В миг на самокритика през 1995 г. той заяви, че “в следващите 100 години нито един български сперматозоид няма да роди българин, който да достигне такива постове, каквито аз съм заемал”. После се появи прословутият жълт плик и Стоян Ганев стана поредната синя люспа. Разочарован от родните интриги, той по примера на Фори Светулката също “избра свободата”. Преди време Ганев призна, че е продавал хавлиени кърпи в САЩ. Днес се знае само, че живее някъде в Америка и това е единственият сигурен факт за него. Достоен наследник на това поколение сини политици е и сегашният СДС-активист Стоян Райчевски. На почти всички снимки от сини митинги той може да бъде видян някъде зад Иван Костов. Това е коронният му номер да трупа вътрешно-партиен актив - един вид: “Вижте ме къде стоя, бе” Негови колеги от СДС веднъж решили да му попречат и го изпреварили - застанали плътно около и зад премиера. Бай Стоян обаче дошъл и безцеремонно започнал да ги блъска с лакти, докато не заел любимата си позиция. Райчевски е председател на парламентарната комисия по култура и медии и като такъв беше натоварен с отговорната задача по приемането на медийния закон. Когато проектът стигна до пленарната зала, той трябваше да дава знаци на сините депутати за кой текст да гласуват “за”. И така, когато четеше “правилното предложение” Райчевски подръпваше вратовръзката си - в началото небрежно и деликатно. След няколко недоразумения обаче той започна толкова силно да я тегли надолу, че на два-три пъти почти щеше да я развърже. По едно време изигра и миниспектакъл на сините депутати. Когато колегите им от БСП напуснаха залата, той радостен, че повече няма да се налага да показва скрити пароли, изтанцува импровизиран танц зад парламентарната трибуна, като подскачаше от крак на крак и теглеше за последно вратовръзката си. Разбира се, Стоян Райчевски не е единственият от сегашните управляващи, който може да бъде номиниран в подобна неформална класация. Наличието на голям брой антигерои в правителството и парламента е видно за всички. Със сигурност е ясно също, че край страничната линия вече загряват и нови попълнения. И може би именно в това е проблемът на нашенския преход - той никога не свършва, защото не свършват и случайните хора във властта