Според мен статията на г-н Слатински се спира безспорно на въпроси, по които всеки български гражданин би трябвало да мисли, но неговия начин на мислене или поне на изразяване ми се струва, че е твърде драматичен (и оттук пресилен) и твърде песимистичен. Що се касае до нашата прословута армия, очевидно е че г-н Слатински изхожда от своя аксиома за "светая-светих" и не се обръща за разум към нашата история. Цар Фердинанд успя да направи от българите войници и офицери и армията ни стана най-силната на Балканите. И какво постигна държавата ни по отношение на целите, за които се създаде тази армия? Нищо, освен стотици хиляди избити и осакатени войници и офицери. Българската армия бе замесена в няколко преврата. През последния половин век българската армия бе само пазител на една тоталитарна върхушка, марионетна армия на СССР, място за издевателства и промиване на мозъците на младите хора и за угояване на униформените партийни бозайници. Единствения й "подвиг" бе престъпната (без официално обявяване на война) окупацията на Чехословакия. Струва ми се, че доктрината за национална сигурност "На гол тумбак чифте пищови" трябва да си замине заедно с практикувалите я. Армията е данъчно бреме и нейният размер и същност трябва да се определят не от нечии "светая-светих", а от действителните опастности за страната ни, от възможности да се търси колективна отбрана и сигурност и от това, какво е по силите на народа ни. Ако измрем от глад, една могъща и охранена армия не ще има кого да защитава. Иван Иванов, Упсала, Швеция