Тук ще маркирам, без претенции за изчерпателност, какви удобства предлага позицията, чието сдържание се изчерпва със самоидентификацията "антикомунист". Комунизмът е другото име на уравниловката. Това прави да изглежда допустимо априорното деление на хората на пълноценни и непълноценни по критерий "GNP per capita". Тук няма да се спирам на въпроса как националсоциализмът използваше подобна "антиболшевишка" риторика, за да оправдае превъзходството на една "раса", като междувпрочем един от фундаменталните му постулати е, че самия факт на икономическо и социално развитие на западните общества е несъмнено доказателство за индивидуалното превъзходство на членовете им като "носители на прогреса". По-интересно е как се пробръща наопаки идеята за човешки права първо чрез свеждането й само до сферата на неикономическите отношения (защото неприлично и комунистическо е да се говори за трудови, социални и други струващи пари права) и чрез подмяна на самостоятелния политическия избор с директно реципиране на (странно защо ли) само една осакатена част от изработен другаде обществен модел. Всъщност идеята за управлявания централизирано, от самопредложил се лидер,свят като разумна панацея на бедите от самонаправляващия се хаос е въплътена чудесно в комунизма. Само не се държи сметка,че възможността за свой избор е действителния антипод. Комунизмът е безчовечен. Той е достатъчно безчовечен, за да прави подсъзнателно приемлива практически всяка друга безчовечност. На фона на извършените от него зверства, всяка отделно взета имперска акция изглежда достатъчно оправдана чрез третирането й като поход срещу комунизма. На фона на масовото изтребление с глад на собствени граждани изглежда вече не така шокираща днешната статистика за годишно измиращите шест милиона деца в "задния двор" на победилата демокрация. Тук имаме типичен случай на инрция на съзнанието по отработен и безкритично приет стереотип, в основата на който е опита да не се държи сметка за днешните реалности, а да се ползват призраците на миналото като се прехвърля някогашната тяхна опасност върху днес нарочените за врагове. Добре се вписва в подхода и старата идея за "първородния грях" под формата на "историческа вина" и отговорност на човека или човеците за стореното от други преди тях, която може да се изкупи или с ежеминутни клетви за вярност към новия ред и проклятия към специално подбрана част от миналото, или с адекватно на критериите за допустимост на миналото днешно страдание. А всъщност налице е характерна не само за комунизма склонност да се приемат за допустими всякакви средства, дори тези, които здравият разум противопоставя на декларираната цел.С идеята "светостта" на фиктивните цели да се отрази в одобряване средствата, с които се постигат прозаичните действителни цели. Комуноизмът е ирационален. Комунизмът носи дълбока ирационалност поради профанизацията на процесите и явленията, които разглежда въз основата на само някои техни характеристики и недостатъчен набор от факти, които взема под внимание. В такъв смисъл комунизмът е липса на познание, която се самозатваря, забранявайки си познанието на невписващите се в схемата факти. Приписването на тази склонност само на комунизма, обече, е индикация за аналогичен подход, т.е. за подход, който приема само комунизма като своя алтернатива по простата причина, че може да опровергае само него като доктрина. Защо, всъщност, декларираният антикомунизъм не е нещо повече от удобен, но твърде прозрачен параван? Ами защото обяснява света като състоящ се от мнението на самодекларирания антикомунист и мнението на комунизма.Защото удобно подминава най-малкото многообразието на икономическите и политическите възгледи далеч извън ограниченото поле на комунизма.Защото в крайна сметка се опитва да послужи като имунизация срещу критика на възглед, почиващ на съзнателно или несъзнателно селективно подбрани факти (да си кажем полуистини) и явна нелогичност на съжденията.