Нека да видим какви са алтернативите за световен ред след края на студената война: 1. Върховенство на международното право под егидата на ООН в което всички са равни, няма постоянни членове на Съвети за сигурност, няма привилегировани. Доста наивен и нереален модел, тъй като можем да се окажем в ситуация, например, Бряг на Слоновата Кост да решава съдбата Финладия или Япония. Тоест страни с различна степен на икономическо и социално развитие, с различен принос в световната икономика да бъдат равнопоставени при взимането на решения които ненакърняват техните собствени, но създават изкуствени кризи заради незачитането интересите на другите. Всъщност колко е жизнеспособен такъв модел го демонстрира самата Югославия - докато я имаше желязната тъка на Тито и помощите на Запада всичко изглеждаше като в мечтите на Безродник. След това обаче моментално истинските противоречия излезнаха наяве и особено факта че някои от членовата на федерацията бяха далеч по-икономически развити и нямаха никакъв интерес да носят на гърба си останалите. 2. Изолационизма в САЩ понякакъв начин надделява, същото се случва и в Западна Европа и Япония. Те престават да се намесват където и да е било. Последствията от това ще бъде затваряне на границите към останалия свят (Шенген на степен 10-та) и изтегляне на инвестициите от същия този свят. Надявам се разбирате, че в същия този свят ще се настанят моментално най-различни ислямски, комунистически, лични и племенни режими, които знаем какво вършат обикновенно със своите си поданици. И за да бъдат държани далеч от гранците на богатите страни, същите богати ще бъдат принудени да използват превантивни ядрени удари срещу този или онзи, който се полакоми за техния просперитет. Така няма да се излагат на опасност американски войници, а базите на противника ще бъдат гарантирано разрушавани. 3. Опитите да се наложи текущия модел, т.е. САЩ като световен арбитър и полицай, успяват. Тъй като приоритет на САЩ е стабилността на световния пазар и защитата на американските интереси навясъде по света, те ще се опитват да разрешават конфликтите по такъв начин, че да налагат демократичния модел за развитие, който със сигурност предотвратява съществуването на външно-агресивни или неконтролируеми режими. Тъкмо тези режими са най-опасни и за интересите на САЩ и за техните съседи (между другото защо сматате че САЩ не са си излекли поука от историята с шаха на Иран). Ключът към сигурността е самонарастваща световна икономика в която всички са свързани един с друг, което би отстранило най-голямата вътрешна заплаха за САЩ, Западна Европа и Япония (пък и за всяка друга държава - малка или голяма) - цикличните кризи в икономиката, които унищожават богатства многократно по-големи от печалбите от експлоатирането на евтини суровни от третия свят. И нещо много интересно - ако стабилността на световните пазари и тяхното непрекъснато нарастване е приротет за САЩ, най-ествествения критерии дали дадена държава се вписва в този световен ред или не, е спазването на правата нейните граждани, така като те се разбират в западната демокрация. Който не ги спазва или ще получи икономическа блокада, или ако тя не работи и няма други средства за вразумяването му, ще бъде силово принуден да влезе обратно в световната общност. Малко помислете кой от всичките сценарий е най-хуманен. Международния ред не може да се поставя върху абстрактни принципи, които не отразяват реалното положение на нещата. А реалното положение е че има страни които са по-развити и имат далеч простиращи се интереси и други, които са по-малко развити и за своето развитие трябва да разчитат на съчетаване с интерсите на по-развитите. Самите по-развити отдавна са престанали да виждат светът по схемата империя-колонии, а като баланс на интереси - местни и световни. Някъде този баланс може да бъде постигнат безболезнено, на друго място трябва да се вмени със сила. Със сигурност обаче въпросните развити страни са осъзнали че най-евтиния и сигурен начин да се поддържа този баланс, който е безпорно в тяхна полза, е налагането на демократични институции и постепенното замогване на всички. Тъкмо това е и причината за рухването на колониалните империи. Те са икономически неизгодни. По-изостаналите страни вече не са интересни само с природните си богатства, а и като потенциални пазари на които да се реализират стоките произвеждани от международните капитали. А единствения начин те да се реализират е да има платежоспособни платци. А единственият начин да има платежоспоспбни платци е местните икономика да имат ръст и да се развиват. А единствения начин за постигане на такъв ръст е демокрацията. А демокрация без върховенството на човешките права не може.