И аз да кажа нещо за причините. Ще бъда кратък и опростителски, и за огорчение на някои поради липса на време няма да цитирам изворите. Въпросът за истинските причини за Косовската война естествено и мен ме интересува. В занимавките си по въпроса стигнах до заключението, че те нямат нищо общо с официално преповтаряните десетина цели от рода на "предотвратяване на хуманитарна катастрофа", "възстановяване на етническия плурализъм" и т.н. Банално прозрение, признавам си. Не е и някаква специална загриженост за човешките права в региона. Става дума, естествено, за интереси. В случая, естествено, за интересите на институцията Нато, а не за интересите на хората в региона. След разпускането на Варшавския договор и неутрализирането на Съветския съюз и Русия като комунистическа заплаха Нато остава пред дилемата или също да се разпусне или да си намери нова задача, легитимираща съществуването му и оправдаваща бюджета му пред данъкоплатците.Известно време се бърбореше нещо за някакви нови общоевропейски структури за сигурност, ала естествено, че става дума за оцеляването на фирмата Нато, мултинешънъл с огромен персонал и огромен бюджет, сиреч с огромни по обем интереси, при нови условия с нова задача. Ножвата фирма се казва "Мултинешъл за международни омиротворителски услуги" (ирония, разбира се). Има документирани изявления на Клинтън и на други ръководни лица, че ако не беше Косово, щеше да се намери друг конфликт на друг терен, който да послужи на въпросната фирма като демонстрация на нейната воля и способности да се настани с тази задача на глобалния пазар. (Допълнително съществува и интенцията на САЩ да инструментализира Нато за външната си политика)Тази интенция на начинанието "Косово" обяснява например, защо стана, каквото стана в Рамбуйе. След известни експерименти в Босна и въпреки плачевните им последици Нато искаше тази "хуманитарна акция" в Косово в навечерието на 50-годишния си юбилей и пред прага на новото хилядолетие. Затова разказваше на Белград приказката за вълка и агнето до момента, в който можеше да оповести, че нямало вече никаква друга алтернатива от бомби върху Югославия. Последиците са още по-плачевни от босненските, но не за Нато. Поне засега. Всичко останало е от вторично, макар и от немаловажно стратегическо и тактическо значение. Подхождането към тази цел бе съпътствувано от измами (Рачак, Рамбуйе), от погазване на цял ферман от международноправни нормативи, а по време на бомбардировките - от всекидневни и ненадминати дотогава по обем и честота лъжи за подбора на целите и за нанесените поражения. А когато бързият "успех" на бомбардировките закъсня поради минималните загуби за югоармията, заподозреният от мен във военни престъпления Уесли Кларк премина към терор срещу гражданското население с безогледни бомбардировки на жилищни квартали и граждански обекти. Лъжите и информационните манипулации междувременно се превърнаха във втора и трайна натура на отговорните щабове - едно сравнително ново и извънредно тревожно явление. До преди 10 години нямаше лъжи и информационни манипулациив подобни измерения. В това отношение можем да говорим за "качествена промяна" в политическата игра, с която влизаме в новото хилядолетие.