Привет на всички. От доста време ме няма, защото наистина ме нямаше. Между другото се случих на един семинар за разпространяване на крайно либерални възгледи. Един от професорите, казваше се Стивън Дейвис, англичанин, изложи накратко вижданията на някакъв унгарски либерал от миналия век, за жалост точно неговото име забравих, но както и да е. Та въпросният унгарец (дали не се казваше Утвош?) преди сто и двайсет години сериозно се е замислил как да бъде разрешен безкръвно трансилванският и изобщо австро-унгарският проблем и стигнал до следния отговор: като се създадат НАДТЕРИТОРИАЛНИ държави или с други думи държавата ДА НЕ СЕ ОБВЪРЗВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с територията. Както въпросният лектор посочи, истинските проблеми възникват не когато на една територия живеят различни етноси, а когато държавата, която заема въпросната територия, се основе на тип лоялност, която не се отнася до всички едновременно, Това всички го знаем. В Швейцария всички са швейцарци, защото националната идея стои НАД (или по-точно встрани от) езиковите, религиозните и дори историческите различия (мисля, че Женева и Берн са били в продължение на векове заклети врагове навремето). Та, както и да е. Изходът, който се търси в Швейцария и Белгия е кантоналният, но той има един голям недостатък: какво ще правят френскоезичните белгийци от Гент или Антверпен? Покрай кантоналното разделение на Белгия ТЕ (а това са няколко десетки хиляди души) биват лишени от правата си. Решението, което унгарецът предлага, е на не-териториален принцип. На една и съща територия могат да функционират различни държави: ако си албанец, гласуваш за албанския парламент, плащаш данъци на албанския бюджет, биваш съден от албански съдилища и т.н. Ако си сърбин, гласуваш за сръбския парламент и т.н. На въпроса ми, че в такъв случай всяка публична собственост ще се превърне в частна собственост на ЕДНА от държавите, т.е. бул. Скендербег ще е албанска собственост, а булевард Караджорджевич - сръбска, отговорът на либералите е елементарен: това НЯМА да е проблем, когато държавната собственост се премахне ИЗЦЯЛО (което е мечтата на крайния либерал (Libertarian)). Т.е. НЯМА да се водят войни за контрола на една или друга мина, понеже тя ще представлява частна, а не държавна собственост. Вторият проблем - каква ще е полицията. Според Дейвис имало е достатъчно примери в историята, когато на територията на един град са действали различни полицейски служби. Трети проблем: съдебната система - и това НЯМА да е проблем, ако едни и същи принципи се залагат във всяка една правосъдна система (което все пак е тенденцията поне в Европа) или ако просто се направи разграничение между религиозни и изключително светски казуси (както е било в Османската империя) и различните културни, езикови и религиозни групи уважават взаимно традициите си (което не е било проблем на Балканите до началото на века). Четвърти проблем - най-сложният: кой ще командва войската. Това е препъни-камъчето. Ако двете (или повече) общности искат да се взаимоизтребят, разбира се, всичко горепосочено не е възможно. Следователно приемаме за предварително условие, че те не искат да се изтребват (както е било на Балканите допреди стотина години). Тогава остава рискът при един по-широк конфликт едната общност да застане на една страна, а другата на противниковата. Побен случай между другото е съществувал донякъде в САЩ - дори в разгара на Втората световна война щатът Луизиана (а може и да бъркам) е продължавал да търгува с оръжие с Германия, понеже тогавашните федерални закони не са забранявали на щатите да водят самостоятелна търговска политика - дори във време на война. Напълно химерична ли е тази концепция? Не! Къде се е развивала тя? На Балканите!!! Унгарецът е почерпил идеята от устройството на Османската империя, което формално е зачитало религиозните различия (със съществената разлика, че армията и изобщо репресивният апарат е бил в ръцете изключително на една от групите - мюсюлманската). Но по-нататък има и два други случая: единият отпреди 100 години - ВМРО (или по-точно БМОРК). Всъщност големият успех на Гоце и Даме е, че успяват за десетина години да създадат ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВАТА, която лека-полека изземва функциите и на османските управници, и на традиционните общински институции. Трагедията на Илинденското въстание е именно, че след него всичко съградено бива разрушено. Оттам и неприязънта на някои македонски водачи като Сандански към България - за тях върховистите си остават (и то с право) големите виновници за провала на опита на македонското население да създаде своя собствена НАДНАЦИОНАЛНА държава, пък дори и в рамките на Османската империя. Вторият пример НЕ Е АОК, а тъкмо напротив: правителството на Ругова, незаконният парламент на Косовските албанци и всички онези МИРНИ институции, които албанците бяха създали през последните десет години в Косово. Според Дейвис (лектора) ИМЕННО възможното мирно разрешаване на етническия конфликт в областта чрез създаването на ПАРАЛЕЛНИ държави - нищо че едната, албанската, на теория не съществува и не е призната от ООН, - подтиква вампирите от Белия дом да заложат на АОК: Косово ще е или сръбско, или албанско. Създаването на паралелни държави на една и съща територия ще бъде КРАЙНО ОПАСЕН прецедент (Св. Скромни веднага ще види как вместо да се провеждат референдуми в Калифорния, просто се създават ДВЕ Калифорнии: англо-саксонска и мексиканска). Та това е мнението на либералите. Ако ви е заинтригувало, пишете.