Аз имам един особен възглед за Милошевич.
И до днес в официалната ни историография се поддържа становището, че Фердинанд е изпуснал златен шанс, отхвърляйки предложеното от Турция примирие и нареждайки атаката на Чаталджа, робувайки на честолюбивата си мечта да влезе на бял кон в Константинопол.
Наскоро попаднах на една студия, в която, позовавайки се на различни документи се изказваше хипотезата, че Фердинанд е искал да "изтъргува" Константинопол за Македония в сделка с Русия и Хабсбургската монархия.
Замислих се и признах за себе си, че това залагане на всичко на една карта е било наистина единствения шанс в обстановка, когато всички големи интереси са срещу България, че това, което изглежда безумие, е подчинено на желязната логика на борбата на един малък народ за своето оцеляване.
Всеки държавник на Балканите е длъжен да се възползва и от най-малкия исторически шанс, който му се предлага - защото такива възможности са изключение.
Милошевич заложи всичко на една карта, следвайки онзи идеал, който докара националните катастрофи на нас, българите, и постигна същото.
Аз не съм нито британец, нито американец.Тази идея - за националното обединение, за всички сънародници в една държава е за мен вече подсъзнателно вкоренена като част от идентификацията ми като българин.
Именно затова мисля че разбирам сърбите, за разлика от британците или американците, на които въобще едва ли им е позната категорията "национално обединение".
И точно по тази причина, с ръка на сърцето, нека всеки от нас погледне на събитията в Югославия в последните десет години и да се сеща, че осъждайки стремежа и борбата на сърбите,всъщност осъжда и зачерква собствената си история.
|