<<Международното публично право се крепи на идеята за суверенитета. Това е аксиоматично и обсъждането му води неизбежно до дълъг безплоден спор с философски или етически аргументи.Другият подход е да се признае тази аксиома като емпирично потвърдена - аз се придържам към него.>> Да, но както тази аксиома е емпирично потвърдена така тя може да бъде и емпирично отхвърлена. Иначе правото би трябвало още да се определя от законите на Хамурапи. Точно действителността определя писаните закони, а не обратното. <<Най-общо казано, излиза, че някои индивиди получават защита на своите човешки права чрез брутално погазване правата на други индивиди, също толкова невинни.>> Как стои въпросът с престъпното бездействие в този случай?