“За теб може и да на звучи, но за чужденеца може и да е иначе. А иначе истинските неща докато ги чакаме.... Не знам на този свят дали някъде има място което е идеално, и е достойно за реклама според твоите критерии”. Драги ех-Пешо, Признавам, че не чета толкова задълбочена литература, както някои участници в тeзи дискусии, но с чужденци работя от много години и знам какво ги впечатлява. Далеч съм от мисълта, че някъде има идеално място, но пътувам от време на време по света и знам, че обикновените хора живеят в правови държави. (Е, разбира се, когато тези държави са развити). И тъй като аз съм обикновен човек, моите критерии отговарят на желанията ми за такъв живот и не визират нищо изключително. Искам да се гордея, че съм българка, но засега няма с какво. Приемам, че нашата родина изживява трудни моменти и промяната не идва с магическа пръчка. Но не искам да се срамувам, че съм българка. А такива поводи, за съжаление, имам. Мога ли да ти кажа за моя шеф швейцарец, който много внимава, когато идва в България, да няма багаж в кашон, защото това означавало, че на аерогарата митничарите непременно ще му отворят кашона и ще поискат да им остави нещо от съдържанието. И тъй като работя най-често с швейцарци, мога да обобщя горе-долу впечатленията на идващите тук техни бизнесмени от мултинационална компания : " А, България ли, ...ами България прилича на другите бивши соц. страни - има хубави жени и мръсни тоалетни, в които те е гнус да влезеш ...". Мога ли да ти разкажа как миналия декември кацнах заради мъгла вместо в София в Пловдив и как 4 часа чакахме ние, пътниците от 4 самолета (повечето от които чужденци) в един хангар за паспортна проверка, защото имаше само митничари, но нямаше служители от паспортен контрол и трябваха 3 часа, за да дойдат двама. Срамувах се, защото след 2,5 часа чакане в хангара без информация, без вода, без тоалетни и всичките правостоящи, чужденците започнаха да ръкопляскат силно и нетърпеливо, но и това не впечатли никого. Попитах един митничар, докога ще се излагаме пред чужденците, а той ми отговори: “Госпожо, аз не съм виновен”. Ето това е философията на цялата ни държава – ТУК НИКОЙ НЕ Е ВИНОВЕН И НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НИЩО. Затова сме и на такова дередже. Такива дребни на пръв поглед случки също формират имиджа на нашата страна - и то трайно и сигурно. Да, ние не можем да имаме летище като Хитроу, защото сме бедни, но нищо не ни извинява когато на нашето бедно летище обслужваме като ориенталци. А в същото време викаме на висок глас, че нашето място е в Европа, но европейците незаслужено не ни дават да се приобщим към тях.