Не бих искал да смущавам вашия дебат, но мисля, че малко помощ не е излишна. Разбирам че не сте икономисти, а в случая са необходими познания свързани с някои макроикономически понятия. Кои? Gross National Product (GNP)- Брутен Национален Продукт; National Income - Национален Доход; Gross Invstment (I) - Общи Инвестиции; Net Investment (NI) - Чиси инвестиции; Exports - Износ; Imports - Внос; Government Expenditures (G)- Държавни разходи; R&D - Разходи за научни изследвания и развитие. Тези величини са свързани в т. нар. Макроикономически Уравнения. Научете ги! Има ги във всеки начален курс по Икономикс. Вторият проблем, който виждам, че е повод за горещи спорове е оценката на тези величини. По-точно техните номинални и "реални" стойности. Номиналните стойности се изразяват в "текуши" цени (стойности). "Реалните" се изразяват в цени (стойности) приведени към някаква базова година. Така се получава по-добро ("реално") сравнение на динамиката (увеличаване или намаляване) на икономиката. Обикновено за тази цел се използват два показателя: GNP DEFLATOR; Consumption Price Index (CPI). И двата показателя са свързани предимно с инфлацията. Дефлаторът на БВП служи, за да се оцени нарастването или спада на БВП спрямо някаква базова година. Пример: БВП на САЩ за 1987 г. в текущи стойности (цени) е 4 487.7 млрд. долара (тоест долари от 1987 г.) или 4 трилиона 487 милиарда и 700 милиона долара. Ако за базова година се вземе 1982-а, стойността ("реалната") на БВП за 1987 г. е 3 трилиона 820 милиарда и 300 милиона долара. От тук можете да изчислите дефлатора. Делите първото число на второто и получавате приблизително 1.175. Това число обикновено се умножава по 100 (базовата година се взема за 100 по аналогия с %) и така се дава в учебниците. Дефлаторът има пряка връзка с инфлацията, но за отчитане на инфлацията се използва вторият индекс. Пример: Ако за базова година се вземе 1967-а (100), CPI за 1987 г. (за САЩ) е 340.4. Това означава, че долърът е "отслабнал" приблизително 3.4 пъти като покупателна сила в сравнение с 1967 г. Тоест инфлацията за периода 1967-1987 г. е 340%. Тези данни вземам от книгата, която ми е под ръка, но вие можете да ги проверите лесно. Американците уважават статистиката. Защо ви привеждам тези примери? Оставам с впечатление, че някои от вас приемат дoлара за "твърд". Това е много погрешна представа! На трето място искам да се спра на следното. Вие пресмятате величини, свързани с икономиката на България. Често превръщате левове в долари или марки и обратно. Германската марка също не е "твърда" валута. И тя и доларът и йената са сравнително "твърди", но сравнението е с други - "меки" валути. Но не това е важното в случая. Обменните курсове между валутите не e простo нещo. Тук се разиграват гигантски спекулативни игри (Чули сте за Сорос)! Всички играят. И слабите и силните. В този смисъл много често приетият обменен курс между слаба и силна валута е твърде далеч от сравнителната покупателна сила на валутите за отделните страни. За да се правят по-точни сравнения, са въвежда т. нар. "кошница", която показва какво може да се купи в дадена страна с определена сума (по някой път сумата се определя от средната за страната работна заплата, за да се направят сравнения за стандарта на живота). И това не е напълно прецизен критерии, но често е много по-точен от въведения (за изгода на определени кръгове) обменен курс. Нещо повече, по някога двата показателя (обменен курс и сравнителната покупателна сила на валутите - на англ. PPP) се различават дори до 5 пъти. Така по-бедната страна става износител на евтини суровини и продукти - мислете си за колониални отношения, но за "награда" местният елит получава власт и охолен живот. Останалите мизерстват. За да се запази вътрешното статукво, местните елити обикновено изнасят авоарите си в западни банки, купуват имоти, купуват акции, та дори цели фирми на запад. Освен това в подобни страни Икономиката в сянка, тоест икономиката, която не се регистрира и съответно не плаща данъци, мита, акцизи или плаща в минимални количества, е хипертрофирана. За Европа Икономиката в сянка варира в границите между 10-30% от БВП (на Юг е по-голяма, на Север по-малка). За САЩ е около 15%. Но за някои страни достига 100%, тоест регистрираната икономика (БВП) е равна по размер с неригистрираната (икономиката в сянка). Вие трябва да имате предвид, че сега в страни като Русия и България икономиката в сянка се измерва с трицифрено число (според някои изследвания надхвърля 300% - тоест икономиката в сянка е над три пъти по-голяма от БВП - тя не "пълни" нито бюджета, нито социалните фондове. Като следствие от всичко това, стандартните икономически методи и показатели "не работят" в такива страни - да ги наречем направо, неоколонии. Четвърто. Това е нещо по-конкретно относно вашият спор. Не трябва да смесвате "кредитните задължения" с "откраднатото". Естествено, че не всички кредити "са откраднати". Естествено, че държавните предприятия също са длъжници. Но вие българите имате една много хубава поговорка - "Лови риба в мътна вода!" Доколкото целият процес е добре планиран, нещата се маскират с различни средства. Ясно е също така, че при трансформацията на икономиката от държавна към частна, "частниците" използват полузаконни средства да печелят от капитала на държавните фирми. Тук отварям една скоба. За да произвеждате трябва да имате капитал (машини, най-общо казано) и пари (по правило се вземат кредити от банките). Наемате работници, купувате "суровини" (за по-кратко казано) и продавате продукцията. На Запад нещата са улегнали. При вас сега се реализират огромни печалби за сметка на доскорошния държавен капитал, получаваните кредити, евтината работна ръка, социалният камшик върху пенсионерите (около 2.5 милиона, тоест около 1/3 от населението) и най-вече от Икономиката в сянка. Освен това в последните години бяха напълно нарушени нормите на инвестиране. Гонеше се печалбата и никой не се интересуваше за последствията от амортизацията на капитала. При чистите инвестиции, тоест инвестициите за нарастване и модернизиране на капитала, нещата са аналогични. Това означава, че най-лошото за страни като България тепърва предстои. Не се учудвайте на добрия ми български. Аз добре чета, а по-малко разбирам при разговор. Но ваш сънародник любезно направи превода. Успех! Аз съм професор по Икономикс, но ще позволите и на мен да не използвам името си. Сега съм на гости в България и запълвам времето си с Интернет.