“Монитор” сезира прокуратурата за престъпления против мира и човечеството
Преди месец външното министерство на СР Югославия публикува сборник с разследвания на убийствата и разрушенията, причинени от бомбите на НАТО през периода 24 март - 10 юни 1999 г.. Свидетелствата за пораженията са събирани и описани и фотографирани с документална точност.
На базата на тези свидетелства, вестник “Монитор” се обръща към Главна прокуратура на Република България с настояването да вземе отношение към български политици и обществени дейци, които са съучаствали в престъпления против мира и човечеството по смисъла на гл. 14 от българския Наказателен кодекс, в която се казва:
Чл. 407 “Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до 8 години.
Чл. 408 Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въолъжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или със смърт.”
В раздел II на същата глава се говори пък за престъпления против законите и обичаите за водене на война. Става дума за нападения върху болни, лекарски персонал и пр., което бе редовна практика при т.нар. “удари” на НАТО. Умишлено и хладнокръвно бяха разстрелвани автобуси с цивилни пътници, линейки, болници и затвори.
В тези престъпления пактът бе подпомаган от българското правителство и парламентарното мнозинство. Това, по правните норми, е съучастие.
Така трябва да се тълкува и пропагандата от страна на коментатори, общественици и политици в следните изказвания:
Иван Костов пред парламента:
Правителството е готово в случай на нужда и при конкретно искане от страна на НАТО да започне процедура по даване на разрешение за въздушен коридор… Решението за предоставяне на въздушното пространство за въздушни операции бе взето не в съответствие със страха на обществото, а в съответствие с разумния европейски избор”.
Петър Стоянов, “Берлинер Моргенпост”, 1.02.99:
“Ако обаче се стигне до военна акция, в областта, България ще следва политика на евроатлантическа солидарност”
Надежда Михайлова пред “Франкфуртер Алгемайне цайтунг”, 17 март:
“Дори сега България се опитва да се държи като член на НАТО В случай на намеса в Косово.България ще осигури логистична подрепа на НАТО в случай на операция на НАТО.”
Желю Желев, 17 март, “24 часа”:
“България не може да откаже нито логистична подкрепа, нито даването на коридори на НАТО. Това е наше задължение”
Филип Димитров, посланик на България в САЩ: “България трябва да се държи така, сякаш вече е член на НАТО. Разбирате ли, това е много важно да се проумее.”
Иван Кръстев, политолог, 10 април:
“Ако има отворени врата на НАТО, за България, тя минава през Косово”
Христо Бисеров, 23 април, ”Демокрация”:
“Обществото трябва да разбере, че ние нямаме друг избор (освен да подкрепим НАТО -б.р.
Мира Янова, социоложка по БНР:
“Хората постепенно излизат от първоначалния шок и започват да приемат войната като част от ежедневието.”
Бойко Ноев, посланик в НАТО, 28 март:
НАТО няма никаква вина, Милошевич предизвика войната”
Петко Бочаров, “Свободна Европа”, 26 март:
Ние трябва да сме с печалившите, а това са НАТО. А Сърбия ще остане да се пържи в собствен сос.”
Соломон Паси, 4 юни, в.”Сега”:
В една война броят на жертвите не може да намалява. В рамките на тази операция по неотдавнашни сведения бяха извършени около 15 000 въздушни удара, от които около 50 се оказаха неточни. Съотношението е 1 към 300 - с подобна точност никоя друга война в историята на човечеството не се е водила.
Но война без жертви и без грешки няма…Разбира се, че не мога да имам угризения, когато избирам страната на демокрацията и морала в битката им с един завършен престъпник…”
Към списъка трябва да се прибавят и издателите на “24 часа”, които са допуснали челното заглавие на първа страница на в. “24 часа” от 26 март: “С НАТО сме”. Освен, че е дезинформация, защото не не отговаря на обществените настроения, заглавието е пряк призив за участие в агресията.
Надяваме се, че главният прокурор г-н Филчев ще изпълни обществения си и професионален дълг.
|