... на сръбската радиоточка. Използват се някои няколко вида. 1. Заливане на форума с дълги цитати и статии от къде ли не. Ако човек тръгне да отговаря аргументирано на всяко едно ще му трябват месеци ако не години независими журналистически изследвания. Ако се опита да отговори с две думи веднага му се отвръща че това не са аргументи. Във въздуха непрекъснато виси назидателния въпрос - видяхте ли какво пише в западната преса? Въобще не се взима под внимание фактът че Западните общества са плуралистични и колкото хора, толкова и идеи можеш да намериш. Лично аз съм говорил с английски комунисти, пред които нашите комсомолски деятели бяха цветета. Какво ми пука че някой някъде казал нещо - ами по същия начин има статии и мнения които заемат обратна позиция. Да, но тях не можело да се вярва, защото били манипулирани. А да попитам Безродник, Барби и някои други какви гаранции ще ми дадат че написаното от еди кой си вестник в покрепа на тяхната идеология не е мероприятие на конкуретнатата пъблик релейшънс фирма? 2. Откровенни манипулации поднесени като "факти". Пример: случая Рачак. Във въпросната статия няма изнесен НИТО ЕДИН ФАКТ, а само свободни интерпретации по темата в стил "а дали албанците не са направили това и това..." Само ще задам един провокативен въпрос по повод къде гръмна въпросното "опровержение": каква е традиционната политика на Франция към Сърбия и към САЩ? 3. Манипулации с финес като последната поднесена от сръбската радиоточка. Изнасят се факти. Набляга се на цифрите. целта е да се шокира. Най-накрая се задава умния въпрос къде са гледали натовските пилоти. Да не пропуснем и сълзливия риторичен въпрос за дечицата. Да но не се задават някои логични въпроси. Колко от училищата в Косово са били разрушени от самата сръбска войска в процеса на прочистването? (и добре е да се спрат басните за добрата сръбска войска за разлика от лошите сръбски банди) Колко от училищата са били превърнати и в Косово и в Сърбия в казармени помещения? 4. Запушване устата на противника с безпардонни изказвания в стил "Tова е сайт на Тихомир Блакшич, това е усташки сайт." Е и? Какво от това? Най-комичното е че въпросните усташи ронят сълзи по несправедливо осъдения техен генерал. Но осъден от кого? От същата тази Луис Арбор, която беше направена на трътка от журналиста Безродник. 5. Когато бяхме засипани със статии относно Арбор, доверителни изказвания на адвокати и тям подобни "доказателства" зададох въпроса - след като си правил "разследване", говорил ли си с другата страна, с въпросната Арбор? Ами не бил говорил. Толкова за обективността. 6. Избирателно цитиране на статии. Това може да и е подточка на първа, но добре е да се сложи тук, в контекста на "независимото" очерняне на съда в Хага. Когато беше назначена новата прокурорка веданага се изкопа някакъв пиперлив материал от швейцарската преса за въпросната персона. Започнаха многозначително да се клатят глави - виждате ли какъв гад пак са назначили НАТО. И капка съмнение не се прокрадна, а кой го е писал този материал, какви са вътрешнополитиеските игри вътре в самата Швейцария. Все едно някой да вади заключения (и то категорични) за този или онзи прокурор на България видян през очите на Дума или Демокрация. Толкова засега. Просто не ми издържаха нервите как разни сърбофили и левичари разиграват тятър на тема лошото НАТО използвайки същите похвати за които обвиняват противниковата страна. Истината е една - има откровенно идеологическо противопоставяне. Кой какво защитава ще го разгледам в отделен постинг.