Ето един характерен цитат от БиБиСи. Fred Abrahams of the Human Rights Watch organisation, said: "Generally, the political will to protect these minorities is lacking. There hasn't been enough attention paid to their protection." Фред Абрахамс от the Human Rights Watch organisation казва, че западните правителства не показват политическа воля, за да защитят преследваните от албанците малцинства в Косово. Въпросът ми е какво се случи с всички тези страстни защитници на правата на потисканите малцинства, които оправдаваха бомбардировките. Какво стана с хуманистите от NY Times, Washingtоn post, Le Monde, Le Soir и т.н.... И с тези от Дир. бг? Нали ставаше въпрос за принципи, за човешки права? Къде са защитниците на правдата?! На морала! На хуманизма! Къде са техните бомбардировачи, касетъчни бомби, страстни филипики срещу насилието? Какво стана с решимостта им да защитят всички жертви на етническо насилие? Да спрат в зародиш всяка етническа чистка? Нали войските им са там? Никой не ги спира освен собственото им безразличие към принципите, които обявиха за ново начало в международните отношения. На мен лично ми се гади от цялото това лицемерие. Оказва се, че човешките права не са някаква абсолютна ценност. За някои има права, за някои - не. За някои насилници и убийци има бомби и съд в Хага. За други има целувка от Мадлин Олбрайт и потупване по рамото от Джеймс Рубин. Кучите синове пак се делят на наши и чужди. На чуждите изпращаме Б 2, на нашите - милиардни помощи. Няма абсолютни ценности, има абсолютни интереси, в жертва на които може да бъде принесена всяка ценност и всеки идеал. За какви човешки права ми пишеш, Аналайзере? Няма такива. Едно право е такова само когато е универсално, когато се отнася и е приложимо към всички хора. Когато на едни хора даваш правата, които отказваш на други, става дума не за права, а за привилегии. Тъкмо това направи Запада в няколкото кратки месеци от началото на тази година. Запада в ролята на абсолютен монарх, раздаващ правото на живот или на смърт. А света - сведен до размерите на феодално имение, в което Средновековието не ще и да знае, че идва краят на хилядолетието.