Въпросът ти е много интересен! За цената на едно евро-депутатско място в далечното бъдеще, в България, не мога да гадая. Но ще ти дам приблизителен пример от цените за политически изборни позиций в САЩ. За да ми е по-леко на душата, разбираш, и за мое здраве, ще цитирам сумите в степени на десет. Позиция "щатски народен представител": официална заплата се мери с 10 000; изборна кампания се мери с 1 000 000. (Значи заплатата е в десетки хиляди долара, а кампанията е в милиони.) Позиция "щатски сенатор": 100 000 спрямо 10 000 000. Позиция "щатски губернатор": 100 000 спрямо 10 000 000. Позиция "федерален народен представител": 100 000 спрямо 10 000 000. Позиция "федерален сенатор": 100 000 спрямо 10 000 000. Позиция "федерален президент": 100 000 спрямо 100 000 000. Учудваща еднаквост в съотношенията, с президентската кампания стърчаща най-високо! Я! Ама изобщо неочаквано! Примерно, ти си се кандидатирал за щатски сенатор. Харчиш пари за кампания. Тези пари са дарени на твоята кампания от хора. Обикновено от много пионки с по няколко долара, и от няколко определени юнаци с милиони, десетки милиони. Сега, тези десетки милиони са разумно разпределени, да не привличат ненужно внимание. Скромност, просто. Пионките са идеалисти, пък и са дребни риби. Определените юнаци, с торбите дарения - за тях това е рисково капиталовложение. Те очакват възвръщаемост, ако разбираш нещата. Това е номинална нула за тяхния дял от келепира, който ти ще контролираш ако се добереш (извинявай, бъдеш избран) до прицелената длъжност. Значи, представи си твоя дял! Ако си възмутен от циничната математика по-горе, явно не си в крачка с пундитите от рекламните агенций по избирателно дело. Те горе долу си имат таблици, за съотношение между, грубичко казано, келепир от "избирателната цел" и цена на глас от населението. Повече келепир очакваш, повече ще трябва да ръсиш за кампания. Затова случаите, в които по-бедната страна (на пундитски "с по-непредставено финансиране") спечели на изборите стават предмет на велика изненада - и бързо биват вмъкнати в митологията на неподкупната избирателна система... Далече от насъщния живот. Но пък това е хубавото в Америка. Виждаш нещата, преименувани и забулени от разни там "обществени отношения", обяснени от разни професорчета по политически науки - но ги виждаш. Не са скрити. Един вид, работата е ясна. Нещо като Линдон Джонсън, с неговото: "Аз не само очаквам да ми целуват задника, но и да възкликнат, високо, Ох колко хубаво е!" Или, пак от Джонсън (голям образ е бил!): Президенската лимузина е спряла край пътя. Джонсън пикае край нея. Плътно е обграден от неговите телохранители, служители на Тайната Служба. Вее силен вятър, който отклонява уринената струя от целта и тя се ръси по краката на един от телохранителите. (телохранител) - Ъ-ъ.... Ъ-ъ... Сър... Вие уринирате върху моя крачол. (Джонсън) - Това е моя прерогатива, сине. Завършвам със забележката, че аз съм тъп и не разбирам за какво става въпрос. И може моето скромно мнение да е безнадеждно заблудено. Значи, отворен съм за поправки, ако наминат нашите дружелюбни данъчни юнаци!