Prevedoh nabyrzo edna publikacija, chijjato pojava, nadjavam se, e simptomatichna za edin nov vjatyr, no da vidim. Shte se nalozhat njakolko postinga: "Das Parlament", 6/13.08.99 Ernst-Otto Czempiel Die Folgen des NATO-Angriffs fьr die Weltpolitik Няма защо да изчакваме историографията, за да наречем нападението на НАТО срещу Сърбия повратна точка в световната политика. Това, което след края на конфликта Изток-Запад се бе привидяло на американския президент Буш като Нов световен ред, бе разрушено от натовските бомби върху Сърбия и Косово. Тези бомби бяха пробив в международно-правния ред, установен след 1945 година. Те вдъхнаха нов живот на архаичния инструмент на военната интервенция, и в крайна сметка вдъхнаха в страните от останалия свят страха, че по всяко време е възможно, някоя от тях на свой ред да стане жертва на натовско нападение. Дали ръководството на западния военен алианс бе наясно относно тези последици, когато даде заповед за нападението, трудно може да се установи.А усилието, да отстраним по възможност по-скоро тези последици, ще продължи още дълги години. Нападението на Нато срещу Сърбия бе явно погазване на действуващото международно право, което позволява употребата на насилие само в случай на отбрана. Сърбия обаче не е нападала Запада, а погазваше човешките права на суверенната си територия. В такъв случай единствено Съветът за сигурност към ООН можеше да легитимира военна интервенция. Само той е освободен от забраната да се намесва във вътрешните работи, и то само в случай на геноцид и заплаха за мира. В Косово тази ситуация несъмнено съществуваше. Западът обаче не се отнесе до ООН и Съвета за сигурност. При това срещу евентуалното вето на Русия и Китай в Съвета за сигурност Западът можеше да се позове на резолюцията на ООН от 1952 година, известна под името "Uniting for Peace". Тази резолюция предвижда свикване на Общото събрание на ООН, когато Съветът за сигурност е блокиран от нечие вето. В американските, ала и европейските и дори германските кръгове на Нато обаче отдавна съществуваше тенденцията, ООН да бъде изтикана на заден план в полза на Нато. Не на последно място поради тази причина Алиансът сам си даде правото, самоволно и с насилие да се намеси в гражданската война в Косово. С тази намеса Алиансът наруши залегналото в Хартата на ООН международно право. ООН не бе основана от някакви идеалистически пацифисти, а от закоравели реалисти като Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт. След две опостушителни световни войни двамата искаха окончателно да предотвратят възможността, насилието отново да бъде прилагано за политически цели, и международното право отново да се изроди в правото на юмрука. Тъкмо това стана през единайсетте седмици самоволна война на Нато. Възникналите от тази война щети за международното право и световния ред бяха в крайна сметка отстранени от осемте водещи индустриални държави, които в крайна сметка доведоха нещата до компромис и край на войната. Те възстановиха водещата роля на ООН, която й се полага. Някои сериозни щети обаче останаха. ООН и олицетворяваният от нея световен ред са отслабени. Новата стратегия на Нато, приета на 25 април тази година във Вашингтон, все още предвижда военни акции във и извън правната система на ООН. Само европейските членове на Алианса са за мандат на ООН в подобни случаи. Да изчакаме, дали ще успеят да се наложат.