Генерале, извинявай, че пак се захващам с твоите възгледи, но в тях има според мен, една фундаментална грешка, за която с теб вече говорихме по повод уилсънианизма. Ти слагаш знак на равенство между вътрешна и външна политика, между цивилизационен избор и избор на военно-стратегически партньор. Ние може да сме ориентирани напълно към ценностите на западната цивилизация, но да не сме военни съюзници със Запада. Изборът на военен съюз се прави на основата не на цивилизационни, а на военно-стратегически съображения и едните нямат НИЩО ОБЩО с другите. Аз мога да обичам Кока-кола, но от това не следва, че задължително трябва да обичам и Пентагона. За бога, хора, на мен това ми се струва очевидно! Вътрешнополитическото устройство на една страна не предопределя външнополитическия и курс. Една комунистическа страна може да се съюзи с една капиталистическа срещу друга комунистическа. Това направи Китай със САЩ срещу СССР през 1974г. Страни с различно вътрешно устройство могат да поддържат нормални отношения. а страни с еднакво - да са заклети врагове като Турция и Гърция. Истинският цивилизационен избор се прави не с избора на военен съюзник или търговски партньор, а с това каква вътрешна политика се провежда, какви са институциите, какви са моралните и правни норми. Своя цивилизационен избор ще го направиме не като се обясняваме в любов на НАТО, а като осигурим ред и законност в страната, като осигурим релна неприкосновеност на личността и собствеността, като задействаме механизмите и институциите на пазарната икономика, като поставим под граждански контрол самозабравилата се държава и т.н., и т.н.