Това, което казва Генерала за сблъсъка на цивилизации е интересно. Той пропуска да спомене, че често този сблъсък се оказва фатален за по-изостаналия народ. Не просто за цивилизацията му, а за самия него. На пръв поглед западната цивилизация е изключително привлекателна и заредена с експанзионизъм. Тя просто поглъща другите култури. Но като погледне човек картата на света вижда, че изключително малко от претопените в културно отношение народи, просперират. Оказва се, че претопяването не е протекло много успешно - старите културни норми, старите социални структури са разрушени, а новите не са се прихванали. И се получава общество като българското : хаотично, дезорганизирано, нископродуктивно, общество без морални устои, без оптимизъм и вяра в бъдещето си, общество фаталистично, не можещо да намери вътрешна опора и разчитащо само на външна помощ, застаряващо и намаляващо, истерично и равнодушно ... с две думи - деградиращо общество. Десет години са много време в съвременния свят. За десет години в България не се случи нищо освен една безкрайна агония. Някои си мислят, че като няма колективно решение, всеки трябва да намери индивидуално, да емигрира. В новата си родина някои хващат корен. А други - не. И макар и на другия край на света, продължават да агонизират заедно с народа си. Такива ми ти работи...