Лъжесвидетелят Лятна дупка, казват холандците, сезонът на краставиците. Президентите и парламентите са на почивка, производителите на новини - също, нищо, значи, не се случва, и малцината нюзмейкъри по редакциите героично се преборват с тази дупка чрез някой и друг репортаж за най голямата краставица на пазара. Само Хагският трибунал за военни престъпления в бивша Югославия със стотината си съдии, прокурори, следователи и експерти не знае почивка, оре и преорава пластове човешка мерзост, свирепост и безумие, и периодично захранва осведомителните агендии с новости за делата си в името на дивилизадията, човешките права и хуманизма. Поне един обаче едва ли вече ще може да повярва на тези възвишени фрази, ако изобщо още диша, за да вярва в каквото и да било. Вторият си ти. Слез в мазата, забий един ръждив пирон и окачи на него парцалките си, с които оцеляваше през вечната наглед болшевишка зима, свидните ти парцалки за свободните западни медии, за автономното западно обществено мнение и за независимото западно правораздаване. Единият е или беше - казва ли ти някой, къде е сега и жив ли е - (лъже)свидетелят "L". Когато през миналото лято в процеса срещу босненския сърбин Душко Тадич един след друг заотпадаха прокурорските свидетели, по вестнидите зашумоля мълвата за тайнствения "L", боснески сърбин, осъден от босненско- мюсюлманските власти на 10 години затвор за военни престъпления и докаран от Сараево в Хага като най-важния свидетел на обвинението. Окрилена от вестта за перфектния свидетел, който Сараево предложил на Трибунала за процеса срещу Тадич, главната прокурорка Луис Арбол мигновено изпраща двама свои експерти да проучат свидетелската благонадеждност на "L", и така го хареса, че го поиска в Хага още преди да го бяха осъдили мюсюлманите. Този свидетел щял да закърпи положението. Така и стана, когато през август и септември "L" в най тънки подробности разказа на трибунала, как бил пазач в Трнополе под командването на Тадич и как с него убивал и изнасилвал - все в черното мазе на бялата къща. Само един проблем помрачи триумфа на главната прокуроркка: бялата къща с мазата не съществуваше. Колкото лесно доказа това адвокатът на Тадич, холандедът Михаил Владимиров, още по-лесно, стига да искаха, можеха да констатират тази подробност и експертите на прокурорката. За какво друго им плащат, и то добре. В Трнополе просто всички къщи са бели и нито една няма мазе. Ала какво бе тази конфузия в сравнения с последвалата месед по-късно. През октомври 1996-та същият този адвокат докара в Хага бащата на "L", за когото "L" в показанията си бе излъгал, че го бил погребал още през 1992 година, докара и брат му, какъвто "L" според показанията си също нямаше. Експертите на прокурорката в старанията си очевидно дори и самоличността на свидетеля си не проучили. Следва емоционална очна ставка, "L" отрича, че познава баща си и брат си, после се разридава и признава. Прокуратурата не му вярва и подхожда този път вече професионално, като провежда генна експертиза, според която обаче съмнение няма: тримата са братя и баща. След половин час разговор насаме с баща си и брат си, смятащи го до този момент за убит или изчезнал, "L" отрича всичките си досегашни показания, дадени под клетва. Пред представители на трибунала "L" заявява, че е виждал Іушко Тадич само на видеото, с което властите в Сараево го тренирали да лъже трибунала, и че всичките му показания, които досега дал под клетва, са от начало до край съчинени от тях. Подът под трибунала се затресе, заговори се за разпускането му, прокурорката занемя, Душко Тадич си сложи вратовръзка. Денят бе 25 октомври 1996 година. След половин година криво-ляво все пак осъдиха Тадич, и още как, но за "L" става тук дума, за момчето Драган Опачич, което бяха скрили зад тази буква, и за това, как тази буква "L" му изправиха на буквата "Г", ала с размерите на бесилка, задето без малко не провали прокурорката, че и трибунала. Знаеш, каквото е разказал за себе си, и не знаеш, защо му вярваш. Че бил на 16 години, когато войната достигнала Босанска Бойна, изолирано сръбско село в мюсюлманска Босна, и всички избягали за по-сигурно в село Хрничи край Баня Лука, откъдето пък мюсюлманите избягали. Че през лятото на 1994 година го взели войник, обучили го набързо в една казарма край Пале и го сложили готвач в първа гвардейска бригада. Че в околностите мюсюлманите пробили фронта и отишъл да се бие, че още в първия бой отнесъл куршум в рамото и попаднал в плен, че три меседа по-късно, през януари 1994 година му скроили продес за въпросните убийства и изнасилвания, че го осъдили на 10 години затвор, че след това в продължение на два месеца по седем часа на ден го карали да учи наизуст, какво да лъже в Хага, след което го предали на трибунала със заканата, че ще му теглят куршума, ако не лъже добре.