Тези дни в-к "Демокрация" публикува съветите на големия икономист и носител на нобелова награда М.Фридман за икономики като българската. Той най-убедително подчертава предимствата на тоталната либерализация. Ако тя е възможна в САЩ, поради много причини/ между които силното влияние на църквата и грегарната /gregarious/структура на обществото, които допринасят за стабилност/, то в Европа, където индивидуализма е с дълбоки корени и десятки години след втората световна война се изграждаше и продължава да се гради социалната държава, това се поставя под въпрос. Като преценяват, че социалната държава без реформи не може да се приспособи към глобализацията и съзнават, че трябва да се модернизира социал-демокрацията и премине към отговорен либерализъм Т. Блеър и Г.Шрьодер усилено говорят за Третия път и намират не малко последователи в Европа. И тогава се поставя въпросът пред нас и нашата икономика. Кой път? Имаме ли духовната подкрепа на религията? Солидарни ли сме? Организирани ли сме достатъчно в асоциации и защитни организации? И много други въпроси. Поздрави.