Виж, никой не питае добри чувства към старите кадри. Според мен трагедията дойде от това че СДС не направиха макар и некомпетентно, но абсолютно безкомпромисно усилие за приватизация. Може би щеше да има старшно много гафове, можеше да има и далавери, и недобмислени и не много изгодни продажби, но просто бяха длъжни да бутнат топката надолу по склона. Всички онези стари кадри се крепяха и продължиха да се крепят благодарение на държавната собственост. Тя беше и си остана икономическата основа на мафията, на чевените пишман капиталисти и на всичко некадърно. Ако на втория месец бяха откирили процедурата с прости, ясни правила (преписани ако щеш от Сотби :)) които да привлекът външните купувачи, след една година гръбнакът на комунизма завинаги щеше да бъде пречупен и нямаше да преживеем тази агония. Силно се съмнявам, че причината да не го направят това е била само некомпетентостта им. Мисля че най-голямата трагедия беше, че СДС тогава бяха по същество същите тези бедни, озлобени социалистически граждани, които според дълбокия рефлекс на всеки беден човек, започнаха да мислят как да уредят първо себе си. Или пък дотолкова са били заслепени от политически реваншизъм, че забравиха че комунизма не се побеждава с фрази, а с разрушаване на икономическата му база.