Генерале, няма какво да ми е приятно или неприятно във връзка с този случай. Че руснаците се издъниха си е ясно - първо с това, че не разбраха по какво стрелят, но и по отношение на PR след това. Вместо да обявят с фанфари, че са свалили американски разузнавателен самолет, нахлул във въздушното им пространство, а после да кажат: “Леле-е-е, то станала грешка. Извиняваме се!”, те започнаха първо изобщо да отричат, че са сваляли самолет, а после вече беше късно. Та, както казваш ти, "Аз просто търся фактите и се опитвам да ги анализирам" и в случая стигам до извода, че грешката на руснаците е далеч по-разбираема и обяснима, отколкото тази на американците през 1988. За войните не си прав. Това, че има един куп антивоенни филми за Виетнам няма да съживи/излекува стотиците хиляди загинали и осакатени. Ако някой ми убие децата, за мен ще е абсолютно без всякакво значение дали после ще ми се извини. Извинението не го прави по-малко убиец. Може би убиец с добри маниери, но все пак убиец, на когото ще прегризя гърлото, ако мога естествено. А, между другото, след Виетнам американските военни си взеха поука и доста повече контролират информацията, която попада в медиите. Е, показват на журналистите “cockpit video” заснето от камерите на умните бомби, ама ходи познай дали сградата с кръстче се намира в Ирак, Сърбия или е на някой полигон в Невада.