По-сериозно: Аз дълбоко благодаря на г-н Зиези, че се бори за националното достойнство на България. Така или иначе той си спести изводите в това писмо, както всъщносто го стори и в предишните си писма. Изводите може би се набиват в очите само от заглавията на темите. Кое е ВАЖНОТО заключение от справката на г-н Зиези - това, че на Балканите няма наши, няма ваши. Досега много хора - а сред тях г-н Зиези особено се отличи - се опитваха да ни напомнят, че сме славяни, а не албанци, че сме православни, а не мюсюлмани, и т.н. И следователно при един тотален етнически конфликт, какъвто се разигра в Косово, трябва да поддържаме по-близките. Но на Балканите близки и далечни народи няма - мери го, сучи го, ние вече хиляда и петстотин години живеем заедно - българи и гърци, сърби и албанци. Днес са се хванали за гушата едните, ако не си вземем поуката, утре ще сме други в тяхното положение. Не можем да тръбим колко обичаме едните, когато това ще се изтълкува колко мразим другите. Как така след като се изсипаха сумата и протести срещу вмешателството на САЩ на Балканите и се издигнаха сумата и гласове на подкрепа за сърбите, защото са ни съседи, никой не пожела да се сети, че и АЛБАНЦИТЕ СА НИ СЪСЕДИ? Колко бяхте тези, които ни заплашваха, че сърбите ще ни се разсърдят, интересно защо не ви мина през ума, че ако бяхме подкрепили етническото прочистване в Косово, албанците МНОГО ПОВЕЧЕ щяха да ни се обидят. Ако трябва да съдим албанците, то не е, защото са мюсюлмани, арнаути, турски мекерета и прочее верни и неверни твърдения, а защото и сред тях започна да надделява слепият шовинизъм. Но когато се излекуват от него - до пет-десет години вече ще са се отърсили от най-патологичната му форма, - ще започнете да се убеждавате, че разликите помежду ни не са чак толкова големи, колкото си мислите, както между впрочем и разликите между сърби и албанци.