Не мога да се съглася, че историята е просто хронология. Още повече, че се пише от победителите и човек трябва много да се рови за да открие по-вярното. Виж географията засяга настоящето, а миналото й се съдържа в историята. Да си чувал нещо за география на Австро-Унгария, или на Китай от династията Минг. Географията освен градовете (които са неподвижни и най-много да изчезнат) разглежда и държавите (а техните граници са доста променливи). Та аз смятам, че в широк смисъл историята съдържа и географията и хронологията и икономиката и кво ли още не (без механика на твърдото тяло и неорганичната химия). За да се разбира що годе историята са необходими много предпоставки. Ама как ще понаучиш химията без физиката и физиката без математиката. Така че колкото и да познаваш географията (съвременната), ако нямаш представа от историята, можеш само да парадираш с фактология (площ, население, източна ширина и северна дължина, минерални залежи и климат). Според мене в основата на отделното обществото стои познаването на историята, а не толкова на географията и литературата. Виж, икономиката също е важна, но тя е общовалидна и по-абстрактна. Като знаеш откъде идваш, можеш да предположиш накъде отиваш. Само за пример - много важно къде точно се е намирал Картаген (е аз знам), но е важен урокън, че финикийските търговски родове не подкрепят Ханибал, след като е помлял половината Апенини (да не би нещо да нахитрее и да им отнеме властта) и не му помагат да наложи властта на Картаген над италиянските градове. Благодарение на тая работа сега можем да се стремим към западния модел, който е потомък на римската империя, а не на близкоизточния например. Това е поуката, а къде е Нови Картаген (Картахена) е обща култура, която не носи мъдрост. Аз поне така смятам. Познанията ми по устройство на ДВГ, литература и числени методи с нищо не ми придават някаква национална идентичност. А голяма работа, че знам коя е столицата на Индонезия например. Виж, че Персеполис е бил столица на Персийската империя и, че Александър Велики толкова го е харесал, че чак го е подпалил, може да ме наведе на някои мисли относно преходността на великите държави и че не сме еволюирали морално ни най-малко, нищо, че сме се засилили да кацаме на Марс.