Руснаците сами вкараха вълка (разбирай НАТО) в кошарата, а сега се правят на изненадани. Ако трябва да се сърдят на някого, руските генерали би трябвало да гледат не към НАТО, а към собствените си дипломати, които май не знаят какво са подписвали. Нека погледнем това, което съществува черно на бяло относно международните войски в Косово. Хронологически най-ранни са принципите за мир, приети от Г-7 плюс Русия на 6-ти май. За мироопазващите сили там е записано следното : “Разполагането в Косово на действено международно гражданско и военно присъствие, одобрено и прието от ООН…”. Просто и неясно. Какви войски ще съставят това присъствие, кой ще го командва ? На това няма отговор. Установена е само процедурата – одобрение от ООН, - но не и съставът и командването. Вторият документ са условията за мир, приети от сръбския парламент. Там има най-голяма конкретност относно горните два въпроса : “Международни сили за сигурност със същественото участие на НАТО, които да бъдат под обединено командване и контрол…” Пак има голяма доза неопределеност като важните уточнения тук са две : Първо, съществено участие на НАТО, т.е. натовските войски ще са основната сила. Второ, всички войски в Косово ще са под обединено командване, но не е уточнено чие ще е това командване. Третият документ е резолюцията на ООН, която се позовава на първите два като само допълва, че упълномощава страните – членки и съответните международни организации да разположат международни сили за сигурност в Косово. Кои страни и кои организации не се казва. Когато един документ е толкова неясен и не е определя точно правата, отговорностите, структурите и т.н., то каква ще бъде реализацията му зависи изцяло от интерпретацията на този, който го привежда в действие. А в действие го привежда този, който има материалната сила за това. Това в случая е НАТО. Руснаците и сърбите предоставиха в ръцете на Запада генерално пълномощно за действие в Косово, в което няма и дума за руско участие в мироопазващите сили и за руска зона в Косово. Русия няма легитимно право, опиращо се на подписан от НАТО документ да иска тези неща. Обаче тя също може да се опита да се възползва от пределната неуточненост на условията в трите цитирани документа и да постъпи така както прави Запада : привежда в действие собствената си интерпретация на твърде общите договорености. В крайна сметка никъде в тях не е казано, че Русия няма да участва с войски, които не са под натовско командаване и няма право на собствена зона. Това го казва НАТО. Щом не е забранено – значи е разрешено.Руснаците пратиха войници в Прищина в опит да реализират собствената си интерпретация, опирайки се на собствената си сила. НАТО прави същото. Въпросът е в съотношението на силите. Русия има двеста войници в Косово, НАТО вече 14 000. Русия изпрати още 29 в подкрепа на своите да им занесат вода и храна, НАТО праща още 36 000. Пределно ясно е кой ще наложи своето тълкуване на толкова широко скроените споразумения. Изводът е, че руснаците не е трябвало да ги подписват ако не са искали последиците. След като веднъж са ги подписали и са убедили сърбите да се изтеглят от Косово, те няма на кого да се сърдят освен на собствената си икономическа и военна слабост, която не им позволява, за разлика от НАТО, да наложат волята си.