В началото на първия си мандат Клинтън си бил залепил на бюрото надпис “Става въпрос за икономиката, глупако”. В началото на косовската криза той би трябвало да си сложи друг - “Става въпрос за руснаците, глупако”. От началото до края на кризата истинският проблем пред НАТО бяха не сърбите, а руснаците. Косовската криза започна през декември 1998 в Ирак. Руснаците побесняха, когато САЩ решиха да бомбардират Ирак въпреки тяхното несъгласие и без да се консултират с тях. Според тях, САЩ ги игнорираха напълно и ги смятаха за страна от Третия свят, изключвайки способността на Русия да отговори. Особено недоволни бяха висшите военни. Именно тези руски настроения накараха Милошевич да стигне до извода, че времето е подходящо да предизвика Запада в Косово. За него беше ясно, че руснаците няма да позволят да бъдат унижени втори път. Той беше прав. Когато войната избухна, руснаците не само побесняха, но и оказаха открита политическа поддръжка на Сърбия. В началото на май в НАТО се появи усещането, че спешно е нужен някакъв компромис. Това усещане произтичаше от факта, че само въздушната война нямаше да доведе до постигане на политическите цели, а сухопътните действия бяха изключени. По същото време стана ясно, че само руснаците имат достатъчно влияние в Белград за да могат да постигнат задоволителен компромис. Руснаците, обаче, нямаха никакво желание да стават посредник. Те дадоха да се разбере, че ще приемат посредничество само ако основните параметри на споразумението бъдат предварително договорени между НАТО и Русия. В резултат на това договаряне се появи планът на Г-8. Двата най-важни елемента на плана на Г-8 бяха неписани, но те бяха сърцевината на споразумението. Първият бе, че НАТО ще третира Русия като велика сила, а не като момче за поръчки. Вторият - че всяко уреждане на кризата ще се разглежда като компромис, а не като победа на НАТО. Това беше необходимо не само на Милошевич, но и на Елцип. След унижението в случая с Ирак Елцин не можеше да си позволи просто да отстъпи пред НАТО, тъй като това би довело до задействане на мощни антизападни, антиреформистки и антиелцински сили. Елцин се опита много сериозно да поясни на НАТО, че става въпрос за нещо много по-голямо от Косово. НАТО изглежда не го чу. Така че, основното в плана на Г-8 беше да има компромис, при който НАТО постига това, което иска, докато Югославия запазва това, което иска. В Косово щяха да влязат чужди войски, вкл. и от НАТО. Щеше да има и войски от Русия. Тези руски войски трябваше да гарантират поведението на натовските си колеги по отношение на сърбите, по разоръжаването на АОК , а също и да гарантират дългосрочните права на Сърбия в Косово. Присъствието на руски войски там, било под обединено командване на ООН или като самостоятелна сила, беше съществен елемент от Г-8. В продължение на месец руснаците натискаха Милошевич да приеме това споразумение и той в края на краищата се съгласи на компромис. Той го направи не заради бомбардировките. Те го раниха, но не го осакатиха. Той прие споразумението защото руснаците искаха това и защото те гарантираха, че ще присъствуват като независими наблюдатели за да се уверят, че НАТО ще се придържа в договорените рамки. Това е ключът: Руснаците, а не бомбардировките накараха сърбите да отстъпят. НАТО наруши споразумението в момента, в който от Белград дойде съобщение за сръбското съгласие. Преднамерено и много публично алиансът атакува основите на постигнатото съгласие като го обяви за едностранна победа на НАТО и фактическа капитулация на Сърбия. Сърбия, която смяташе, че е приела гарантиран от руснацитге компромис, откри, че НАТО и западните медии разглеждат съгласието й като капитулация. Сръбските генерали бяха абсолютно шокирани, когато при срещата с натовските военни те им връчиха ултимативни искания на НАТО. Те не само отказаха да подпишат, но явно са се и обадили директно на руските си колеги. На преговорите пристигна руски генерал, който явно председателствуваше техния провал. През последната седмица НАТО беше в странното положение да претендира за победа над сърбите, а в същото време да се опитва да ги убеди да го пуснат в Косово. Разбира се, иронията на ситуацията убегна на НАТО.Сърбия се беше съгласила с плана на Г-8 и се придържаше към него. Искането на НАТО Сърбия да приеме неподлежащи на преговори условия беше просто отхвърлено, точно защото Сърбия не беше победена. Основният въпрос беше ролята на руснаците. На Сърбия е било обещано независимо руско присъствие. Споразумението на Г-8 предвиждаше всякакво обединено командване да бъде подчинено на Съвета за сигурност. Това не се получаваше. Сърбите не подписваха. Опитът на НАТО да диктува условия от позицията на победител се провалиха. Руснаците предложиха втори компромис. Ако няма да има командване на ООН, то те биха поели отговорността за своя зона. НАТО отхвърли това, заявявайки, че руските войски в Косово или ще бъдат под натовско командване или изобщо няма да влязат там. Това не само наруши принципите, ръководещи преговорите на Г-8, но и постави руснаците в невъзможно положение, както в Белград, така и в Москва. Руските участници в преговорите изглеждаха като лековерни глупаци, тъй като при условията на НАТО Косово би станало точно това, което Сърбия отхвърли в Рамбуйе: натовски протекторат. И Русия, съюзникът на сърбите, ги бе предала на НАТО. Към края на седмицата нещо в Москва се счупи. Не е ясно дали самият Елцин е издал заповед за влизане на руски войски в Прищина или заповедта е била на руския ГЩ. Ясно е обаче, че Елцин повиши руския генерал, който влезе с войските там. Също така е ясно, че въпреки обещанието на Игор Иванов за незабавно изтегляне на войските, това не се случи. Ситуацията се усложни. НАТО натисна Унгария и Украина да забранят прелитането на руски самолети с войски за Косово. Унгария е член на НАТО. Украина не е. Сега НАТО подчертава факта, че Русия е обкръжена, изолирана и безпомощна. Също така, то принуждава Украина директно да пречи на фундаментални руски стратегически интереси. С това то убеждава руснаците, че сегашната геополитическа реалност е неприемлива от руска гледна точка. До неделя руският натиск принуди Украина да промени политиката си. Руските военни обаче няма да забравят този урок. Вероятно проблемът е в това, че НАТО и САЩ си имат работа с хора като Черномирдин. През последните 10 години тези хора се опитваха да създадат капиталистическа Русия. Те не само се провалиха, но провалът им е очевиден из цялата страна. Авторитетът им там е нулев. Преговаряйки със Запада те търсят всякакви икономически отстъпки в надеждата да постигнат икономическо чудо. Това ги прави по-отстъпчиви. Явно НАТО бърка отстъпчивостта на залязващи руски лидери с истинските условия в Русия. Ясно е, че Олбрайт, Бъргър, Талбот и Клинтън са решили, че могат да измъкнат от Иванов и Черномирдин каквото споразумение си поискат. В това те бяха прави. Ужасната им грешка обаче е по отношение на хората, с които не преговарят, но чиято власт и авторитет нарастваше ежедневно. Тези безлики хардлайнери във военните среди в крайна сметка се озъбиха пред унижението, на което НАТО изложи публичните им лидери. За първи път от края на Студената война Русия прие военна конфронтация на ниско ниво с НАТО. Независимо от опитите на НАТО да омаловажи случилото се, това е определящ момент в историята след Студената война. НАТО се опита да диктува условия на Русия и Русия отговори с военни средства. След това НАТО използува дипломатически натиск да прегради пътя за руски подкрепления в Косово и принуди Русия да се изправи пред факта, че в случай на криза Украина няма да бъде неутрална или про-руска, а про-натовска. Това на практика означава, че НАТО се е разширило до Украина. Това обстоятелство е неприемливо за руснаците и те ще вземат мерки за отстраняване на проблема. Не е известно какво става в Москва, но индикациите са, че може да се очаква много по-агресивна руска външна политика. На Запад е разпространена интересна фантазия, според която икономическите проблеми на Русия предотвратяват военни действия. Това твърдение е толкова глупаво, колкото и вярата, че САЩ ще победят Виетнам, защото са по-богати. Богатството не е пряко свързано с военната мощ, особено, когато става дума за Русия. Това го откриха и Наполеон и Хитлер. Освен това, всички цифри за руската икономика са безсмислени, защото такава голяма част от нея е в сянка, че никой не знае точното й състояние. Номерът е да се извади неформалната икономика на светло. Всички трябва да помним, че руснаците са майстори на това. Също така трябва да помним, че фактът, че руската военна машина е повредена означава просто, че има да се прави ремонт. Сам по себе си процесът на ремонтиране на военната машина може да бъде икономически тоник и да реши редица проблеми. Военните авантюри са психологически, икономически и политически дар за боледуващи икономики. Макиавели учи колко е важно никога да не раняваш противниците си. Много по-добре е да ги убиеш. Да ги раниш и след това да ги мъчиш и да им се подиграваш е възможно най-лошата стратегия. Русия със сигурност е ранена, но съвсем не е умряла. Стратегията на НАТО в Косово беше да дразни ранена мечка. Това не е умно, освен ако не се готвиш да я убиеш. Тъй като никой от НАТО не иска да ходи на лов за мечки, спиращото дъха презрително отношение, което НАТО показа през последните няколко седмици не е мъдро. Изглежда, че Клинтън и Блеър до толкова са се вживяли в дребния въпрос за Косово, че наистина не разбират какъв е ефекта от тяхното поведение в Москва. Те просто не могат да проумеят, че не става въпрос за Косово, не става въпрос за хуманизма. Става въпрос за руснаците, глупако! И за Китай и за глобалния баланс на силите.