"Родина я направихме с общи усилия джунгла за десетината последни години, т.е. народът не е оставил нищо ей тъй, спонтанно, изведнаж. " Вероятно говорим от различни географски позиции, но упадъкът на България СЪС СИГУРНОСТ НЕ БЕШЕ СПОНТАНЕН. Т.е. мизерията от 1990 г. беше едно логично заключение на две десетилетие бавен, но грижливо прикриван от властите повсеместен упадък. Вероятно пишете от провинцията, където по-дълго се запази чувството за чистота, уют и подреденост. Но в моите спомени 1990 г. по нищо съществено не се различава от 1999 г. Дори напротив, макар и бавно, някои неща започнаха да се оправят - поне при нас, в София. Надявам се, че ако не спрем да вървим в настоящата посока след две-три години освежаването ще се усети и в другите градове на страната.