Уважаеми г-н Манджук, Не виждам нищо странно един емигрант, непрекарал и един ден в условията на "реалния" комунизъм в България от Живково време от 1949 г. до 1980 година, да може да бъде лесно запленен от екзотични тиражирани с много по-късна дата митосъздаващи приказки, за които народът ни казва, че са "врели-некипели". Уважаеми г-н Манджук, по описваното време българският режим все още бе изцяло в ръцете на съветското политбюро, където след невменяемостта на Брежнев факторът се казваше Суслов. Мисълта семейството-глава на този режим да влезе публично в конфликт с леснопредвидими фатални последствия с най-могъщите идеолози (и не само идеолози) на болшевишкия си тартор, като Суслов и Лихачов, заради някакви си там академични идеи, кой кого бил ограмотил и покръстил преди хиляда години, може според мен да бъде синтезирана само в главите на митостроители-пропагандисти и да бъде поместена само в главите на крайно незапознати с тогавашна България и СССР безпомощно неосведомени и наивни хора. Откъде въпросният политически емигрант ще знае например, че Людмила Живкова не е написала нито една дума от "своята" "реч", която така му е харесала? Той никога не е имал шанса и да я чуе "на живо", за да знае, че тя сама никога не можеше да произнесе без да са й написани предварително толкова много слова наведнаж, колкото въпросният господин ни "цитира" от неизвестен източник от въпросния конгрес. Измислените "убийства" на Людмила Живкова и на български професори в края на цитираното от Вас, не би трябвало да оставят и капка съмнение в несъмнената недостоверност на твърденията на въпросния автор. Уважаеми г-н Манджук, за тези, които бяха съвременници и очевидци в България на това време, струва ми се, че не е необходимо значително напрягане на паметта за да си спомнят, че нещата не ставаха така. Българската комунистическа жаба си знаеше отлично "гьола" и си стоеше кротко в тинята. Подаваше си главата само тогава, когато имаше шанса да целуне ръката, която я хранеше и бранеше. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция