Не мога да ти цитирам секретни правителствени решения, както се досещаш :-) Но ще се опитам малко по-надълго. 1. Разтегления график за приемането на нови членки в ЕС, и обсъждания пакт за стабилност на Балканите, говорят че Европа търси и предполага съществуването на форми за организация на страните от Източна Европа, която хем да ги държи в тяхната орбита, хем да не се налага прибързано приемане на тези страни в ЕС. Развитието на ЕС се проточи така във времето, тъкмо защото дори в рамките на общността няма баланс и три-четири държави дърпат всички останали назад. ЕС е доста сложно образувание и не може механично да се разширява. Ето защо, оттук нататък те ще приемат само тези държави, които наистина отговарят на критериите (а не защото сме им симпатични или много искаме). А тези критерии, не са много елементарни -трябват години за развитие на институции и инфраструктура. Но защо все пак наистина дори и в далечно бъдеще да ни приемат? Дори в момента обединена Западна Европа е почти равна на САЩ като потенциал. Ако в един момент и Източна Европа стане част от общо икономическо пространство, то тогава се създава сериозен конкурент на Северно-американската НАФТА. Формулата за суб-европейско икономическо пространство изпълнява тези две изисквания - да развие потенциалните страни-членки, без те да бъдат директно бреме за бюджета на общността, и второ, да осигури в една по-далечна переспектива стратегическо предимство пред САЩ. Всичко това е немислимо, ако има постоянен източник на напрежение от държава, която не се вписва и не иска да участва в такива интеграционни планове и която, на всичкото отгоре има ключова позиция в ифраструктурата на региона. Всяка поредна остра криза е съпроводена с ембарго, което връща в начална позиция другите, а пък и прави инвестиционния климат нестабилен. Ще посоча само един пример, който лично знам - мой приятел търси кредит за около 15 милиона долара за да развие даден тип призводство (не е мошенник, човека, и производството е реално). Търси ги парите в продължение на две години. Най-накрая беше стигнал до слагане на подписите с външни инвеститори, когато същата седмица стана историята в Косово. Инвеститорите моментално се изтеглиха, с обещанието нещата да продължат, след като всичко се успокои. А дългосрочното успокояване, означава само едно - в региона да няма конфликтни правителства и те да се намират в орбитата на ЕС. 2. Защо световната общност печели при наличието на повече конкуренти? Тази година трусовете на Азиатския пазар демонстрираха точно това - дори в някой регион по-някаква причина да настъпи внезапна криза, взаимосвързаните световни пазари успяват повече или по-малко да абсорбират трусовете, без това да води до поредната световна рецесия, както е ставало в миналото. В Световната икономика от последните години има някои интересни явления, които не са се наблюдавали преди. Смятам че това се дължи на факта, че системата е станала по-сложна и по-балансирана с наличието на повече пазари. Прибавянето на нов регион ще спомогне за повече стабилност. Тъкмо в това е според мен и един от интерсите на САЩ (макар и да знаят, че Европейците имат малко по-различни от техните интереси насочени в посока конкуренция със САЩ. В каря накраищата за тях е по-важно да има една стабилна Европа, макар и и сериозен конкурент). 3. Ами за спадането на имигрантския натиск върху Западна Европа и оттук отслбване на много сериозни проблеми свързани с този натиск е очевидно според мен. Никой не се оплаква от поляците, унгарците и чехите, макар че те могат без визи да пътуват в Западна Европа. Просто, хората от тези страни имат переспективи в собствената си страна. Защо им е да ходят да работят като чистачи на Запад. Ако Балканите се умиротворят и замогнат ще спре имигранстката вълна поне оттам. Това е много по-ефективно от всякакви Шенгени. 4. Ако има икономическа стабилност на Балканите ще се премахне един от най-съществените фактори (ако не и най-съществения) за междурелигиозните и етнически вражди в региона. Мюсулманите са предимно по-бедни и това още подчертава тяхната различност от останалите (макар че според мен тази различност до голяма степен се напомпва изкуствено и от вътрешни и от външни сили). А има ли такива напрежения, то веднага те се асоциират неизбежно с Турция, като исторически и политически гарант на мюсулманите. Това може да доведе в един момент до ислямизацията на турската държава, което е най-черния сценарии за Запада (те за това и си затварят очите за кюрдкия въпрос). От друга страна, наличието на стабилен регионален пазар би държало Турция в орбитата на Европа, без да се налага нейното приемане в Европа, макар че има по-добри показатели от Гърция. Което е също много деликатен въпрос. Не знам дали това ще го приемате като агрументи - това са по-скоро мои спекулации, - но не мисля че някъде съществуват черно на бяло написани неща по въпроса. А пък ако има, то те не са за общо ползване :-)