Господин П.М., беше удоволствие да прочета разсъжденията ви. Но за съжаление не мога да се съглася с повечето от заключенията, които правите. Вие казвате, че американците единствени разбират собствената си сигурност като неразделна част от световната сигурност. Това ги кара да се намесват навсякъде. Логическото продължение на вашата мисъл, така както е формулирана, е че те са заинтересувани от сигурността на всички останали, защото това гарантира и тяхната сигурност. Как, обаче застрашената българска национална сигурност, например, може да застраши и американската? Липсва механизъм за това. Ако американски жизнени интереси бяха застрашени от тази война, Уолстрийт щеше да реагира с понижение на индексите и на курса на долара. Нямаше и помен от такова нещо. Вие пишете, че американците не живеят с чувството, че са НЕЩО ПОВЕЧЕ от останалите хора по света. Като отделни хора те наистина не се мислят за нещо повече. Но като нация те смятат, че са нещо изключително и тотално различно от всички други нации на света. Те виждат Америка като маяк на свободата за всички хора по света. Смятат, че Америка в морално отношение е много по-високо от всички останали нации в света и че американските ценности ( свободата и правата на човека) са универсални ценности, които Америка трябва не просто да пропагандира, но да разпространява със средствата на своята външна политика. Това прави тази политика безкрайно експанзионистична, т.е. - глобална. Удроу Уилсън говори, например, за "божественото предопределение" на Америка, което я задължава да разпространява своите ценности. Америка се изживява съвсем искрено като месия. Затова цялата морална риторика, която използват, за да оправдаят бомбардировките и която на много хора се струва чисто лицемерие, всъщност се базира върху дълбоките вярвания на американците в това, че външната им политика се ръководи само от морални императиви. Тази нация няма как да бъде мобилизирана за някакво съществено усилие без то да бъде обосновано от морални причини. Имаше интересни социологически анализи, сочещи, че и спадът в подкрепата за войната се дължи на моралното и осъждане от все повече американци. Но да се мисли, че американската външна политика се гради единствено върху морални съждения, би било груба грешка. Наред с тях има и съображения из областта на реалполитиката. Тъкмо двойнствения характер на американската мотивация (морални и геополитически съображения) прави американската външна политика изключително трудна за анализиране. Аз непрекъснато констатирам, че анализатори от различен калибър изпадат в крайности : едни привиждат само скрити груби материалистични подбуди (да си пласират старите ракети), други само иделистични такива (Америка се бори срещу световното зло). Американската външна политика всъщност е странна сплав от несъвместими елементи. Тя трябва да бъде обоснована морално, за да получи подкрепата на американския народ и трябва в същото време да използва средства, които рядко сами по себе си са морални, за да защити американската национална сигурност и интереси. Защото въпреки претенциите си за изключителност, Америка е нация като останалите - със свои специфични интереси, които се дефинират с понятията на реалполитиката и се защитават със средствата на силата.