“Защо им е на американците това присъствие навсякъде? За да поддържат себе си като ос, около която да гравитира целият свят.” Ще рискувам да си навлека гнева на апологетите на “демократичната” американска външна политика. Целта на Америка винаги е била собствения й икономически просперитет.В глобален мащаб това означава подчиняване на чуждите пазари посредством поддържане цените на суровините и крайните продукти. САЩ предпочитат един много по-точно премерен колониализъм в сравнение с европейските им конкуренти от началото на века.Те не са готови да създават формално своя колониална империя и поради това в I-та световна война не застават на страната на Германия, а глупостта на европейците да изразходват повече от половината от националното си богатство в тази война е най-добрият подарък, който Америка някога е получавала (защото - къде са похарчени тези пари?).Проникването на американския капитал на пазарите на третия свят и установяването му като господстващ там – това е тайната на постигнатото от САЩ положение на световна икономическа суперсила. “Но как осъществяват те това присъствие? Как би могла една олигархична управленска класа, англоезична, не особено развита в интелектуално отношение, неспособна да вникне в традициите на народите по света, неосведомена по много въпроси, касаещи техните врагове и партньори, да осъществи своя контрол над света. Естествено, не сама. “ Методът на проникване е изключително прост и ефективн – с пари.Парите осигуряват съюзниците. Докато съществува колониалната система, САЩ използват европейските конфликти, за да проникнат на колониалните пазари (например прословутия “лендлиз”, съпроводен с “отваряне” на пазарите на Британската империя), а заедно с това да поставят правителствата на съюзниците си в достатъчна зависимост посредством кредити (например прословутия “лендлиз”, съпроводен с “отваряне” на пазарите на Британската империя от 1941г.). Разпадането на колониалната система в периода, когато Европа не е в състояние да противостои икономически на САЩ предоставя на американския капитал (голяма част от който е натрупан от военните доставки за воюваща Европа) неограничено поле за действие. В политически план естествените съюзници на САЩ в третия свят са местните олигархични структури,крепящи се на установената клиентско-патронатна система.Като правило, местните върхушки черпят икономическата си сила от полуфеодалните отношения на поземлена собственост и традиционният им консерватизъм ги насочва именно към този вид икономическа дейност, докато индустрията се появява и развива именно от чуждия капитал.Олигарсите също са поставени в зависимост от проникващия капитал поради господството на Щатите в световната търговия. Политическият “елит” на Третия свят, воден от алчността си, сам осигурява поставянето на националнита икономики в зависимо положение посредством ненужните кредити, които взема и частично присвоява, а основно прахосва (и познайте къде се връщат прахосаните пари).Тогава се появява МВФ с идеите си за управление на икономиката, либералният модел на икономика се забравя и се заменя с повсеместен контрол под диктата на чиновници, контролирани от Вашингтон. “Естествено, че американците не могат с едно щракване на пръстите да променят целия свят, да превърнат всички хора по света в мики-маусовци. Те не искат да ПРОМЕНЯТ света, а да го НАГЛЕЖДАТ. За тази цел предпочитат да общуват с партньори-либерали, консерватори и в краен случай - авторитаристи. За тази цел те са склонни да подкрепят Аугусто Пиночет и еди кой си Сомоса, дори Талибаните (огромна грешка), ако срещу тях е Червената армия и анархокомунизмът. Но САЩ не са СЪЗДАЛИ Сомоса, като са му дали пари да се въоръжи и да изтреби сандинистите. Сомоса си е бил там, той е представлявал някаква политическа реалност, бих рекъл дори визия, макар че думата не е много ясна. И Пиночет си е бил там, и Перон, и много други съмнителни типове, които американците поддържаха. “ В страните от Третия свят САЩ нямат никакъв интерес от промяна на политическото или икономическото статукво.Поради това Америка на просто се опира на олигархичните структури, а активно ги подпомага, като при това определено предпочита крайно консервативните сили пред либералите или социалистите.Могат да се посочат доста примери за свалени с американска помощ режими, които са всичко друго, но не и комунистически.Що се отнася да средствата – ЦРУ (преврати, политически убийства и т.н.) или понякога морската пехота. Примерът със Сомоса е 100% против тезата за “ненамеса”, защото именно с американски пари се финансира този режим, а превратът срещу Сандино е организиран с активно съдействие от ЦРУ. Като се анализира историята на американските намеси в Третия свят неизбежно се налага констатацията, че тезата за “защита на човешките права” не е нищо повече от един лицемерен предлог, влизащ в употреба твърде избирателно.А примерът с Хърватска е за мен направо христоматиен. “Латинска Америка и изобщо Третият свят се оказа неспособен да изгради сам, и за кратко време, институции, традиции и начин на мислене у мнозинството хора, които да позволят траен растеж, социално спокойствие, мир и сигурност. “ Тази констатация отразява много точно тъжната действителност в момента.Но тя не казва цялата истина, а именно – не посочва една от най-съществените причини за това положение.А това е систематичната намеса на САЩ за поддържане на статуквото(стабилизация на нивото на бедността – познато, нали?).Тук съм далеч от мисълта, че например Латинска Америка е била в състояние да се превърне в Европа- ако е имала сама възможността да определя бъдещето си – за това само можем да гадаем. “Според мен никъде (освен ако някои американски чиновници не са действали за своя сметка) САЩ не са разпалвали ВОЙНИ. Но политическата им доктрина налагаше навсякъде, в независимо коя държава и в каква ситуация САЩ да вземат страна. Всеки един конфликт би имал по-добро и по-лошо разрешение. САЩ не се отказаха 100 години вече да защитават всеки път онова решение, което смятат за по-добро. “ Не намирам, че разрешението на даден конфликт, което по мнението на САЩ е по-добро, е по-добро и с оглед интересите на замесените в такъв конфликт. А “чиновниците” от ЦРУ на мога да си представя да действат за своя сметка.