Уважаеми участници в този форум, Един много интересен анализ на стратега Graham E.Fuller от Ранд Корпорейшън ми попадна тези дни. Иска ми се да вярвам, че ще ви подтикне към размисъл и желание за дискусия, затова ще използвам неделните часове да ви го преведа от френски. "Неприкосновеността на границите управляваше международния ред. Така няма да бъде в следващия век. Ето защо: Светът трябва да се замисли над това, което става в Косово, защото това предсказва бъдещето. Ние ще трябва да преразгледаме изцяло нашите политики по отношение на малцинствата, границите и националния суверинитет. В следващия век малцинствата в непоносимо положение, няма да приемат повече да живеят в границите, които историята арбитрарно им е определила. Те ще искат да могат да решават, кой да ги управлява и как. Много държави, които се оповават само на силата ще бъдат поставени на изпитание. Ключът е в ръцете на доброто управление. Ако държавите не могат да осигурят коректна администрация, малцинствата ще се борят за да получат максимум автономия или независимост. Въпросът ще бъде: до колко ще се ангажира международната общност да пази границите и териториалния суверинитет на брутални или некомпетентни държави? Сега нашият международен ред се базира на националния суверинитет и неприконсновеността на границите. Как, обаче може да се обясни на един Тибетец, че той ще трябва да продължава да живее във Китай, който практикува "културицид", само защото британската империя е подписала някога си договор с династията Кинг за да направи зона-тампон с руската империя? Това не е морален въпрос. Касае се, много прагматично за предвидим отказ на малцинствата да търпят неспособни правителства в един свят, който говори за демократизация, за мундиализация, за правата на човека и правилата на ООН. Колко време още тези малцинства ще приемат това неприемливо статукво? Много държави няма да отстъпят изведнаж. Ще се намери винаги един Садам Хюсеин, който да натиска капака върху подтиснатите малцинства. Но една държава, която практикува това се дискредитира и изолира, потъва в тиранията и провокира вътрешни конфликти и терористически движения. Тя трябва да каже сбогом на чуждите инвестиции, на международната помощ и на туризма. Тогава, кой има право на държава? Всеки ли? Основно всички, които държат за това. И няма по-силно окуражаващ фактор за това от едно лошо правителство. Разбира се всички няма да желаят независима държава. Много добре можем да си представим държави като Югославия или Съветския съюз, но не и ако те се поддържат със сила и са лишени от адекватно правителство. Може да се предвиди следния цикъл. В един първи етап много деспотични държави ще се разпаднат на малки етнически общности. После те ще се разберат и рекомпозират по нов начин, с нови партньори, на базата на договорени права в рамките на федерация. Понастоящем Европа е точно общество от този род и държавите бързат да се присъединят. Ако Москва например, направи да функционира една хубава система, хората биха искали също да се присъединят. Процесът в който нации ще се разпадат и рекомпозират ще бъде без ред. Но какво друго решение на въпроса? Западът трябва ли да разбутва небето и зимята за да спасява границите на ужасни държави? Турците ще почнат ли изведнаж да се отнасят коректно с кюрдите? Индонезия и Афганистан погледнати дългосрочно дали са държави на които може да се вярва? В същото време, границите на голяма част от Африка, чиито държави бяха разделени от арбитрарни колониални демаркации нямат голям шанс да останат. Една международна организация от рода на Амнести, би трябвало да направи списък на станите заплашени от разпадане. "Бракови съветници" биха могли да им се притечат на помощ, като им предложат различни форми - регионална автономия, федерация, малцинствени права, референдуми... Но това няма да е винаги достатъчно. И тук, международната общност би трябвало да размисли как да успее един развод отколкото да се мъчи да поддържа арбитрарни граници и покварени управници, които защитават така нареченото право за суверинитет. Опасност от безредие? Да, но не е ли това, което имаме днес?" ---------- Мисля, че следващите резолюции на ООН ще засягат тези въпроси. Поздрави на всички. Перла Свет