Представеното според мен дава основания за сериозен размисъл. Не е изключено комунистическите сили да съумеят да използват нечисто развитието в Югославия. Но основният въпрос там според мен си остава друг - кой ще се настани в Кремъл след г-н Елцин. Аз не вярвам отявлени комунисти да имат особено големи шансове дори и с "точки" от Югославия, макар че Русия си остава трудно предсказуема. Руската дипломация бе поставена действително в трудна позиция. Тя трябваше да съответства на велика сила, която от една страна да не падне на нивото на съмишленик на един пропаднал комунистически режим, а от друга страна да отърве невинните граждани на този режим от страданията им без да влиза в конфронтация с новите си западни приятели. Аз лично не знам дали това уравнение имаше решение, от което всички извън Русия и в Русия щяха да бъдат доволни. Според мен руската дипломация заслужи похвали (друг е въпросът, дали някога ще ги получи) за две неща: 1. Тя бе единствената, която никога не прекъсна дипломатическите усилия 2. Тя бе праволинейна и принципна - не обичаме Милошевич, но не желаем насилие (независимо, че без отстъпчивост на Милошевич тези начала не можеше да обедини ничия дипломация). Чак когато внезапно г-н Милошевич даде индикации, че ще отстъпи, дипломатическо разрешение стана възможно. Г-н Ахтисаари поработи няколко дни, г-н Милошевич капитулира, и г-н Ахтисаари обра овациите, а г-н Черномирдин получи ругатните у дома си. Така е понякога в дипломацията - лесна стъпка във вярна посока в подходящ момент може да даде лесен успех. За сметка на тези, които са положили сериозен труд също в правилна посока, но в още "неузряло" време. Иван Иванов, Упсала, Швеция