Милан Кукан в Словения, Тъджман в Хърватско, Исетбегович в Босня, сега Ругова или Хашим Тачи в Косово. Всички те имат една и съща цел – да се доберат до власта. Всички те спомогнаха до голяма степен за “нетърпимоста” на населението в бивша Югославия. Тито беше способен да обедини всички и да направи една федерация. Не може да се каже, че в нея всички бяха доволни, но с времето разликите щяха да намаляват. И какво стана? Появиха се цитираните по-горе хубостници, както и още един хубостник – Милосевич, който се яви нещо като диригент на оркестъра. Какво стана в Югославия преди повече от 10 години? Сепаратистки и националистични провокации започнаха да провокират други такива. В този момент Европа можеше да се намеси, за да запази териториалната цялост на Югославия, а не сега, за да се включи във всеобщата омраза, мизерия, болка и най-вече смърт. А сега какво стана? Откъсна се например Македония, към която апетитно започнаха да се обръщат много българи, албанци, гърци… Скоро и Косово ще се откъсне (ако не сега след няколко години), с което ще се разпали апетита на албанците, а да не говорим, че сърбите ще правят всичко, за да си го върнат обратно. Е, питам аз, и ние българите, заедно с останалите балкански обитатели, с нашия балкански апетит не си ли приготвяме следващите епизоди на Kosova war? Не сме ли и ние малко виновни, за това което става в момента? Много е лесно да се вика – Долу Милосевич. Но ние какво направихме от 10 години насам освен да хленчим, че през Югославия не може да се минава и че румънците използват намалението да ни рекетират? Какво направиха господата политици? Какво направи България, Румъния, Гърция, Турция, Албания, … Гледаха бесучастно разпадането на Югославия и тайничко потриваха доволно ръце. А сега какво правим, когато и при нас падат бомби, когато НАТО в продължение на два месеца безпрепятствено сипе “хуманитарните” си бомби с риск за безвъзвратна дестабилизация (политическа, икономическа и еколо.)? Ние викаме - Долу Милосевиц! Така му се пада! Ние сме за демокрацията! Да живее НАТО! Доживяхме поне веднъж да сме на страната на печелившия! (?!?) И да четем рапорти за загубите ни от войната на хора, които изобщо това не ги интересува. Милосевиц е един от виновните, но НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯ. Не знам дали ще извлечем някаква полза от тази война. Нищо не се променя с векове наред. Днес от една страна се явяват сепаратистки движения, с лидери жадни за власт и подкрепяни от съседни страни, от друга страна блянове за Велика Албания/България/… Всяка една страна на Балканите се чувства “обкръжена от кръвожадни врагове”. Докога??? Кога нашите (балкански) политици ще разберат най-сетне, че трябва да служат за благото и достойнството на народа си? Че имаме нужда от обединение (не винаги в териториален смисъл), а не от разпадане. И ние обикновенните хора сме също много надъхани едни срещу други. В този форум прочетох какви ли не неща. Много участници говорят за западни покрайнини, Македония, гадните сърби, които все са ни забивали нож в гърба, тъпите албанци,мръсните турчаля и много други. На нас всички съседи са ни врагове. Само ние сме добрички. Предполагам и съседите ни мислят по-същия начин за себе си и за комшиите. Докато сме с такъв манталитет, ще си хленчим цял живот и ще тъпчем на едно място под нечии чехъл. Не разбрахте ли, че с враждебност няма да се оправят нещата? Съединението прави силата – за съжаление в чисто българската ни история, много трагични за народа ни събития са свързани с неспазване на това правило. Слава Стефанова П.С. На хората, на които им се псува - обиждайте ме колкото си искате. Това поне можете да го правите прекрасно.