Мирният план (ако режимът в Белград го съблюдава, в което се съмнявам) според мен представлява една разумна, макар и престъпно (по отношение на собствения си народ) забавена капитулация пред основните искания на страните от НАТО. Тази капитулация стана по начин, подходящ за капитулация - режимът в Белград трябваше или да приеме, или да отхвърли в разстояние на няколко часа един договор, в чието изработване не бе участвал без право на корекции или преговори. Вместо в спокойната и по-непритеснена обстановка на все пак преговорите в Рамбуйе. Бих искал да спомена някои взаимоотношения около споразумението от практическо естество. Основното от практическа гледна точка, което отнема възможностите за маневриране и хитруване на режима в Белград е че бомбардировките на НАТО ще бъдат спряни само веднаж за един период от седем дни, който ще започне с доказаното и проверяваното от ООН (и НАТО) изтегляне на югославските военни сили от Косово. Не сметне ли НАТО, че това е направено в периода от седем дни, бомбардировките ще продължат и нови периоди без бомби няма да има. Начинът на работа на Съвета за съгурност на ООН (порочен или не), дава възможност на страните от НАТО да елиминират чрез вето всяко неприемливо предложение за практически решения в Косово и да си продължават бомбардировките, докато желаните от тях решения не бъдат приети. Страната, която се нуждае крайно от час по-скоро спиране на бомбардировките е Югославия (и особено нейните управници). Страните от НАТО могат да изчакат няколко седмици докато бъдат възприети практически решения, гарантиращи изпълнението на поставените от тях цели. Страните от НАТО печелят едно формално предимство - макар с днешна дата ООН ще приеме функцията на продължител и осъществител на това, което страните от НАТО започнаха без мандат от ООН и по такъв начин малко или повече то ще бъде прието за легитимно от страна на ООН. Съветът за сигурност на ООН решава мисията и функциите, т.е. мандата на мироопазващите сили на ООН и назначава техния главнокомнаващ. Чрез вето страните от НАТО могат да наложат съдържанието на мандата и избора на главнокомандващ да съответства на обявените от тях цели. Веднъж след като бъде определен мандата и главнокомандващия на силите, ООН му възлага осъществяването на мандата и ... по-нататък не може да го спре, защото "спирането" може да бъде спряно чрез вето. Така че мироопазващите сили са на подчинение само на своя главнокомандващ и той ще бъде само такъв, който бъде одобрен от страните от НАТО в Съвета за сигурност. Ако процесът с определянето на мандата и главнокомандващия се забави, това ще означава, че новото споразумение не е готово и не е влязло в сила и ... бомбардировките на НАТО могат да си продължават. Независимо от това какви национални сили в състава на силите на ООН къде ще са разположени географски, няма да има "територии под командването" на една или друга държава - ще има само общи омиротворителни сили на ООН под командването на един общ главнокомандващ. Веднаж даден, мандатът на омиротворителните сили ще може да бъде прекратен и главнокомнадващият сменен само с решение на Съвета за сигурност, ако ... страните от НАТО в Съвета го намерят за целесъобразно и не спрат "прекратяването" и "сменяването" с вето. Така че веднъж влезли в Косово войски със сини каски могат да бъдат там само като войски на ООН под командването на главнокомандващия, докато страните от НАТО с право на вето не решат друго. Ако някои части или техни командири в омиротворителните сили на ООН не изпълняват заповеди на главнокомандващия, за тях както във всяка армия важат военно-полевите закони и при доминиращото присъствие на подчиняващи се на главнокомандващия други части, те ще знаят, че дисциплината във всяка армия не е по желанието и националнополитическите предпочитания на отделни подразделения. Веднага искам да изразя убеждението си, че военните части на Русия, не ще омърсят собствените си и тези на ООН пагони с военнопрестъпно неподчинение за да защитят незаконно един компроментиран до мозъка на костите си комунистически режим. Русия има нужда не от репутация на съучастник на "търсещи се" от Трибунала на ООН в Хага, а на една прилична държава. Затова тя досега не помогна с нищо на този режим и едва ли ще го стори и в бъдеще. Ще спомена и един друг факт, който не трябва да се забравя, вън от споразумението за Косово. Всяка страна може да предприеме всякакви действия за залавянето на заподозряни и търсени от Трибунала към ООН военнопрестъпници, включително и военни действия на територия на страна, която ги укрива. Така докато петимата заподозряни военнопрестъпници, начело с г-н Милошевич, не се предадат в трибунала, Югославия има "суверенитет по милост" - всяка страна, включително и страните от НАТО, могат да предприемат военни действия и до бункера в Белград за залавянето им. Други практически аспекти, като преходното управление на Косово, установяването на практическа възможност за завръщането на бегълците, както и на самото им завръщане (без никакви документи, доказващи кои са, че са живяли някога в Косово и че притежават домовете си), вероятно тепърва ще се обсъждат и планират. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция