Уважаеми г-н П.М., Според мен задавате много трудни за отговаряне въпроси - поне за тези във форума, които ни изтъкваха "легитимност" на днешния президент на ФРЮ, негова патриотичност и отговорност, пълна подкрепа и сплотеност на сръбския народ около него. Ще се опитам да дам моето обяснение защо г-н Милошевич не се оттегля, независимо от обективните изгоди от това за държавата му, които Вие ни посочихте. Струва ми се, че той е в положение, в което за него единственият шанс за оцеляване (още малко) е да не изпуска пълната власт и оттук властта над преданни и охранени копои за сигурност. Г-н Милошевич е човек, който не е направил само някои дребни грешчици спрямо своята държава. Той прие от Тито една чудесна по балканския стандарт голяма държава с още по-чудесни шансове - държава, за разлика от другите комунистически диктатури, много по-"мека", държава с дългогодишни традиции на търговско общуване със Запада. След провала на СССР и верижните реакции у държавите-сателити, в Югославия това даде отражение в националистично възраждане. Две републики, Хърватия и Словения заговориха за по-разхлабена федерация, за съюз на почти независими държави. На това Милошевич отговори (за съжаление със задкулисната морална подкрепа на покойния френски президент Митеран) с войни и зверства (на които за съжаление бе отговорено със същото), същият сценарий се приложи и над Босна и Херцеговина. Македония чрез отличните връзки на преданния на Тито комунист г-н Глигоров и рисковете от българска страна получи независимост без "бой". В разстояние на десетина години изкуственосъздадената Югославия вместо да се превърне в естествена федерация или съюз на приятелски и сътрудничащи си държави със същите чудесни изходни позиции и предимства спрямо останалия свят, се превърна в отделни разорени вражески помежду си държавици, обременени от милиони човешки трагедии и дълбока взаимна омраза. Това не е дреболия. Един единствен безумен диктатор-комунист разруши една цяла държава. Последните събития в Косово могат да доведат до загубването му и до отделянето и на последната република - Черна гора и завръщането на Сърбия там, където бе в средата на миналия век - една обикновена малка балканска държавица, включително и по ниво на икономическо развитие след бомбардировките. Аз не вярвам в така прокламираната "пълна сплотеност" на сръбските граждани около г-н Милошевич. Но дори това да е така, ако той изпусне пълната власт и пазвантите си, според мен е само въпрос на кратко време наследилите го да започнат да се извиняват с неговите поразии. Оттук е само въпрос на още по-кратко време някой журналист да изпише "царя" като "гол", посочвайки необхватните му поразии и "сплотените" проглеждайки и пробуждайки се да сменят "осанна" с "разпни го". А за разсипването на една държава и на живота на милиони хора наказанието може да се предвиди. Г-н Милошевич и останалите членове на семейната комунистическа хунта хич не го желаят. Не го желаят и тези около него, които днес си пълнят джобовете, но след него знаят какво ги очаква. Да забягнат при милионите си в чужбина? Къде? Коя държава е приятна за живеене и сигурна за тях, ако не си й президент? Куба? А като падне Кастро? Ирак? Ами ако стане преврат? Китай? Ами ако им прибере парите? Северна Корея? Ами ако им прибере парите и ги натика в лагер? Ами ако по време на бягството ги последва съдбата на Йокчалан? Особено след като Международният трибунал към ООН в Хага ги обяви за залавяне и предаване? Да си направят семейна пластична операция на лицата? Г-н Милошевич според мен я докара до положението на Хитлер в бункера - наникъде. Единственият му шанс според мен е страните от НАТО и сънародниците му да го оставят "на доживяване" в бункера му. Той прекрасно знае това и според мен затова не се оттегля към явна гибел. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция