Най-важното е да се освободим от мисълта, че управниците отговарят за всичко (включително и външната политика). Ако в страната се бяха осъзнали навреме анти-военните настроения, сега нямаше да се стига до ситуация всеки, който се обявява срещу войната, да се превръща в косвен поддръжник на Милошевич и/или - което е оше по-опасно - в разгорещен противник на Атлантическата интеграция. Едно масово движение можеше да застъпи идеята, че България се смята за част от Европа и иска да се интегрира в нейните икономически и политически структури, НО не вижда нито своя интерес, нито принципния смисъл от военни действия срещу свой съсед, независимо какъв. Проблемът е там, че подобно обществено мнение НЕ МОЖА да се образува не само поради общата политическа аптия, а и заради твърде съществените разногласия между самите анти-натовци. Затова призовавам Митко и другите да престанат да се позовават на общественото мнение, защото ония легендарни 75 процента НЕ СА ПРЕДСТАВИТЕЛНИ. Сред тях има хора, които са: а/ по принцип против всякаква война, повечето от тях са анти-Милошевич. б/ комунисти - каквото нареди партията, това е. в/ хора, които се страхуват да не ни нападне Сърбия. г/ хора, които се отъждествяват със сръбската кауза, понеже и ние изгонихме част от определено етническо малцинство с страната. д/ хора, които, без да са комунисти, са скептични към НАТО (много участници в дир-форума). е/ хора, които се страхуват да не ги мобилизират. ж/ хора, които имат лични интереси или близки и роднини в Сърбия. з/ заблудени панслависти и русофили (които може би щяха да реагират другояче, ако Русия беше подкрепила ударите). И така нататък. Това ли е общественото мнение, заради което СДС трябваше да си плюят на фасона и да се обявят против всичко, което са говорили досега? Според мен - не. Това обществено мнение само по себе си не може да състави ясна външнополитическа програма, която да позволи на България да откаже исканията на НАТО, без да накърни, и то сериозно интересите на страната, такива каквито се разбират от мнозинството българи - интеграция с ЕС, евентуално и с НАТО, сближаване със западните демокрации, преодоляване на тоталитарното наследство и посткомунистическата корупция, въвеждане всякакви необходими технологии, които да повишат жизнения ни стандарт, нивото на образованието и т.н.