... въпросът е до какво ни доближава войната в Югославия - до инвестиции или до пълна загуба на интерес към полуострова и дали Милошевич е еднозначен виновник за ситуацията. Тук ми идва това на ум: тя войната си е война тия дето я водят са много по-силни от нас. А нашата работа е ние да правим така, че да инвестициите да се доближават, а не загубата на интерес. Трябва като нация да показваме, че си струва западът да си има работа с нас. Един добър начин би бил не да се натискаме и бутаме с лакти пред вратата на Запада заедно с другите балкански държави, а да наблегнем, че най-доброто за нас е ако искаме за всички на Балканите добро, включтелно и за сърбите. Да покажем че не искаме изгода за сметка на комшията. да покажем, че сме далновидни. С помощта за Македония, не само военната, май имаме напредък в тая посока. Ако успеем и моста при Видин още по-добре. Трябва да сме доброжелателни и като нация и като политическо управление. Има една мисъл : "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще." Да си знаем целите, начините за достигането им и при това да не бъдем гадняри спрямо съседните ни народи.