Определено е вярно, че ООН си "плаче" за промени, може би в насока и на създаване и поддържане на съответни военни структури. Аз обаче съм доста песимистично настроен по отношение на евентуалната готовност на сегашните постоянни членове на Съвета за сигурност да се откажат от правото си на вето. За разлика от г-н Иванов не смятам, че когато са се договаряли по този въпрос, те са изхождали от това, че винаги ще бъдат съюзници. По-скоро е точно обратното - правото на вето е въведено именно с оглед на евентуални разногласия - за застраховка, че нито един от "големите" няма да бъде изправен пред решение, с което не е съгласен, тъй като винаги ще може да го блокира. Като последствие от конфликта в Косово едва ли ще се стигне до някакви промени в това отношение. Дори напротив - в резултат от едностранните действия на НАТО нежеланието на Русия и Китай да се откажат от това си право само би могло да нарасне, защото например в момента в Съвета за сигурност има няколко страни от НАТО и в дадени обстоятелства (при отпаднало или ограничено право на вето) те биха могли да наложат една резолюция за въвеждане на международни сили, да кажем в Тибет. Не смятам също така, че от шведското предложение ще бъдат очаровани и САЩ, Франция и Англия, тъй като особено първите имат навика да се съобразяват с международни организации, резолюции и т.н. само когато това е в техен интерес и още повече, когато всичко става под техен контрол. Освен това, едни промени в устава на ООН биха имали дългосрочен характер и никоя от тези страни не може да бъде сигурна, че в определена ситуация няма да бъде в малцинство и да й бъдат наложени решения, които не й харесват. Така че, струва ми се, новия ред в този смисъл на нещата може би ще го чакаме още доста време.