Публичната намеса на Герхард Шрьодер в аферата с бомбардирането на котайското посолство е стряскаща. Ако Германия искаше повече информация за бомбардировката и причините за нея, нормално би било тя да подходи към въпроса тихо, чрез структурите на НАТО или в двустранни дискусии между военните аташета във Вашингтон или Бон. Преднамереното действие на германския канцлер не е нито случайно, нито безобидно. Искането на Шрьодер съдържа в себе си обвинението, че военното командуване на НАТО може би съзнателно укрива информация. Решението на германския канцлер да предпочете толкова публично по този въпрос повдига сериозни въпроси. Не подлежи на съмнение, че Шрьодер и неговото правителство смятат, че САЩ и Великобритания са упражнявали непропорционално голям контрол върху взимането на решения от НАТО. Рязкото отхвърляне на предложенията на Шрьодер за спиране на бомбардировките от страна на говорителя Джейми Шей вбеси германците, които сметнаха, че Шей е постъпил неуважително и по начин, предполагащ, че немското мнение е по-маловажно от това на САЩ или Великобритания. По мнението на Бон бомбардировката на китайското посолство е изцяло американска грешка като САЩ най-малкото не са подходили достатъчно сериозно, а Шрьодер няма намерение да носи последствията от това на вътрешнополитическия си фронт. Той не само не смята да прикрива грешките или решенията, довели до бомбардировката на посолството, но освен това е и готов да ги извади на показ. Освен всичко друго, каквото и споразумение да се постигне, за гласуването му в Съвета за сигурност е необходимо съгласието на Китай. Шрьодер беше в Пекин миналата седмица за да предотврати едно китайско вето. Той явно е обещал на китайците, че НАТО ще даде пълно и публично обяснение и възнамерява да изпълни обещанието си. От германска гледна точка, ако Бил Клинтън или командуването на НАТО бъдат злепоставени от разкритията, това си е техен проблем. В същност, едно злепоставящо експозе би могло да позволи на Шрьодер да направи това, което той и без това силно иска - да прекрати участието на Германия във войната без да носи отговорността за разцеплението на НАТО. В зависимост от съдържанието на обяснението той би могъл да прехвърли вината за пораженията на НАТО върху американците. При всички положения Шрьодер демонстрира, че не смята да позволи потулване на въпроса, а също и че няма да остави Вашингтон да се покрие по този проблем. Това дава известна представа за реалното състояние на отношенията Вашингтон-Бон - наистина хладни.