Слушай приятел, Дори и 100% да си прав, ти какво, искаш на тази ли база да съседстваме със сърбите? Или се безпокоиш да не би бъдните наши и техни поколения да намерят начин да живеят добросъседски и това мира ти не дава, та се грижиш с нашето сега поведение, да им попречим в бъдеще? По дяволите, седни си на задника и поеми собствената си отговорност за осигуряване на нормални отношения на тези след нас! Нека не им предаваме щафетата, която получихме от поколенията преди нас! А ти не си 100% прав. Даже не и 50%. Вече съм го споделял, но пак ще го сторя. Спомни си “съдебната” формула: Истината, САМО истината и ЦЯЛАТА истина. Това, дто го пишеш, не е ЦЯЛАТА истина. Случайно да си чувал, че поне докъм 1968 (за след това не знам) е имало поне един сръбски град, на чиито вход е стояла табела, предупреждаваща, че не се гарантира сигурността на българи, прекрачили чертата на града. А се напъни малко, те белким се сетиш поради какви аджеба причини е стърчала тази нещастна табела там? А по-общо погледнато, нашето противопоставяне със сърбите има дълга история – започва някъде през 1300 и не знам коя си година. И през вековете е бивало всякак – и ние тях, и те нас, като ние на два пъти даже сме затривали тяхната държавност. И това не аз съм го измислил, просто повторих един отговор на подобен въпрос на един историк - Божидар Димитров. А погледнато съвсем тясно – да, ние сме братя. Твърде близки сме по език, по обичаи, по манталитет ако щеш. Та дори по външен вид. “Брат брата затрива, ала тежко му, който го няма” – от народа не можеш го по-точно каза!