Това, което ще прочетете е писано тук на 04/18/99. Мислите ли, че нещо се е променило след близо два месеца? Защото, според мен е станало още по-лошо. И другото, иска ми се да видя колко сме се променили ние самите за тези два месеца... "Не мога да се сдържам повече, искам да пиша и аз, искам да крещя, искам да направя нещо… Да спре тази лудост !! Какво ли не прочетох през всичките тези дни, видях всички страни и мнения. Писано беше и беше разгледан проблема през всички възможни гледни точки – като се започне от Библията и се стигне до Международното Право. И какво? До къде се стигна? На геноцида срещу косоварите беше противопоставено унищожението на сърбите. Изпепелените домове в Косово доведоха до сринати домове в Сърбия. Убитите деца са деца и в Сърбия, и в Косово. Нещастието е нещастие навсякъде. Къде виждате смисъла от всичко това? Жалко е, жалко е всичко това. И е срамно, много срамно. Мен самата ме е срам безкрайно. Когато всичко това се започна, знаех за себе си – светът се срина, ценностите ги няма, демокрацията е само красива дума, политиката – мръсна работа. Чудя се всеки ден, място не си намирам. Къде съм аз в този свят? Искам всичко това да спре. Моля се Богу. И си мисля за тези думи от “Книга на Еклисиаста”: “И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега; а по-блажен и от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.”