Първо искам да внеса някои уточнения: Анализът не е мой, а на американската разузнавателна фирма Страфор (Остин, Тексас). Реших да го предложа на Вашето внимание, тъй като сметнах темата за интересна, а изводите за доста логични. Преводът, който направих е почти 100 % точен. Казвам почти, защото си позволих леко да променя формулировките на голяма част от изводите. Промяната се състоеше в това да добавя “може би”, “възможно е”, “вероятно” и т.н. Направих го поради това, че, както и някои от Вас, не съм 100 % убеден във верността им. Просто има твърде много неизвестни в уравнението и не смятам, че мога да правя категорични изводи (особено по такава претенциозна и сложна) тема само въз основа на средствата за масова информация. Съжалявам, но поради валутния борд трябваше да си разпусна агентурата и да закрия разузнавателния отдел :) ) (нали знаете, това става или с пари или с дупе. Е, пари нямам, а д-то си не давам). Публикувах този коментар без първоначално да посоча източника, защото ми беше интересно да видя какви ще са реакциите. Ако някой се чувства излъган или обиден от това, поднасям му своите най-искрени извинения. Сега по Вашите отговори: 1. За Тони (започвам с теб, защото ще е най-късо) – напълно съм съгласен, с това, което си написал. ------------------------- 2. За “той НЕ е” Смятам, че постигането на “пълна победа” на НАТО е възможно само в два случая: при сухопътна операция или при капитулация на сърбите. Не съм убеден, че първият вариант е много вероятен като имам предвид позициите на Германия, Италия, Гърция, Унгария, а също и явното нежелание на Клинтън да рискува живота на американски войници (независимо, че много от републиканците в Конгреса говорят за необходимост от решителни действия и по суша, аз съм твърдо убеден, че ако се стигне до американски жертви, те ще бъдат сред първите, които ще поискат задника на Били и това той го знае добре). Моето мнение за най-вероятния изход съвпада напълно с това на Тони. Мисля, че независимо от изхода на кризата авторитетът на НАТО и особено този на САЩ вече пострада много сериозно. По този пункт определено приемам изводите на Стратфор, че най-вероятно западноевропейските страни оттук нататък ще имат повече от едно на ум преди да приемат участие в други “хуманитарни операции” инициирани от американците. ----------------------------- 3. За П.М. (ако си този, за когото те мисля, радвам се, че си размислил) Първо, дай да не мешаме нашите политици тук, защото на твоя упрек към евролевачката веднага може да се отговори с такъв към управляващите, които размахваха някакво писмо на Солана и твърдяха, че то ни давало гаранции. За американците: Както вече си разбрал от източника, поне някои американци вече са осъзнали това, което стана. Не смятам, че те ще се откажат от военния си империализъм и че веднага ще избягат от Европа. Просто съм съгласен със Стратфор, че в бъдеще най-вероятно ще мислят и ще пресмятат много повече дали, къде и как да се намесят, а няма да се хвърлят на юруш в недомислени войни. Че тази е именно такава има вече твърде много доказателства (пълна неяснота по отношение на политическите цели, започване на бойни действия без наличие на ясна стратегия и достатъчно сили и средства за постигане на целите и т.н.). За немците: Не мисля, че те в бъдеще ще изключат участието си във военни операции, но това не се отнася за военни авантюри (каквато е тази). Има разлика между военна операция и военна авантюра, нали? За руснаците: Определено не съм съгласен с тебе. Първо, забележи формулировката: “направиха Елцин ДА ИЗГЛЕЖДА”. Да изглежда, не значи, че е. Второ, независимо от окаяната си икономика не бих казал, че руснаците са станали за смях. Приказките за противодействие на НАТО, Трета световна война и т.н. си бяха най-вече за вътрешна консумация - за успокояване на общественото мнение и противодействие на комунистическата и националистическа опозиция. Вярно е, че конвенционалните им сили в момента са гола вода, но това не доказва нищо освен това, че в момента не могат примерно да завладеят Зап. Европа, което не означава, че при един евентуален конфликт не биха могли да нанесат на НАТО неприемливо високи загуби. Само си помисли какво постигнаха досега натовците (при положение, че си изгърмяха почти изцяло запасите от крилати ракети и управляеми бомби) срещу едно военно джудже като Сърбия и си представи сблъсък с Русия, която въпреки всичките си проблеми има много повече и жива сила и техника, която все пак е много по-модерна от това, което имат сърбите (гарантирам ти, че МиГ 29, ЗУРК “Куб” или Т-80 в експортен вариант са по-слаби от това, което руснаците са оставили за себе си). Независимо дали ти харесва или не, руснаците в случая наистина играят сериозна посредническа роля. Като имам предвид колко и какви посетители се извървиха в Москва за последния месец определено смятам, че твоето твърдение, че Русия не е сериозен политически партньор явно не се споделя от западняците. Що се отнася до “неспособността” на Русия да въздейства на Милошевич, то мога веднага да контрирам с това, че САЩ също са имали и имат проблеми с контрола над своето протеже Израел (справка - заплахите на Мадленка Олбрайтова по адрес на вече бившия премиер Нетаняху). Това обаче не те кара да смяташ, че са станали за смях нали? Освен това, недей да приемаш твърде буквално извода, че Русия излиза като победител (поне към момента) от Косовската криза. Готов съм да приема твоето мнение, че не трябва да попадаме под руско влияние, но с допълнението, че не трябва и, бягайки от него, да се мятаме в обятията на друг голям брат, а, доколкото е възможно, трябва да балансираме между различните влияния и да си гледаме нашия интерес. Това, че интеграцията с ЕО е важна за нас, в никакъв случай не трябва да означава конфронтация или пренебрегване на Русия. Това не си го позволяват даже велики сили, да не говорим за страна като България, която и поради географското си положение и поради редица икономически фактори би трябвало да е жизнено заинтересована от добри (не васални) отношения с Русия. Извинявам се на всички, че пак стана дълго, но с риск да стана банален пак ще кажа, че кратки могат да бъдат само лозунгите, а те не са ми по вкуса.