Е, гумени глави, успяхте наистина да ме изгоните. В продължение на близо месец се надявах, че сред противниците на НАТО ще се намерят и трезвомислещи хора, които се обявяват против бомбардировките от позицията на български патриоти, разтревожени за бъдещето на родината си, или от тази на хуманни люде, които не могат да се примирят с войната по принцип и не вярват в съществуването на "хуманитарни" войни. Но уви, не видях нито, нито другите, с изключение на трима-четирима по-благовъзпитани и коректни спорещи, които ако искат да продължат да дискутират с мен, да ползват електронната поща. I/ И така, има ли сред вас, антинатовците, патриоти? За жалост мнозина от вас разбирате патриотизма не като право на българския народ да води самостоятелна политика в името на националния си интерес (каквото и да означава това), а като някакво съмнително морално задължение да застанем на страната на сърбите и руснаците, каквото и да правят. Да се въвлича страната ни в една пасивна (която един ден може да прерасне в активна) подкрепа за Сърбия и Русия, е многократно по-опасно и за българската национална идентичност, и за целостта на страната ни. Криворазбраните патриоти, които по неясни причини виждат в подкрепата ни за ударите срещу Югославия някакво робеене на Турция, систематично и неотклонно защитават политика на конфронтация с наша съседка, доста по-добре въоръжена от нас, с доста по-големи стопански и оръжейни ресурси, при това с потенциалната подкрепа на най-голямата военна и икономическа сила на света. Това не е патриотична позиция, а целенасочена (макар и неграмотно провеждана) политика за досъсипване на родината. Неслучайно най-многото изказвания в "анти-турски" дух се зареждат от сървъри, намиращи се извън пределите на България. Български емигранти, надявам се не много на брой, използват случая, за да излеят гнева си от неравностойното си положение в страните, които са ги приели. Без да се отказват да напуснат страните, в които са имигрирали, понеже там разчитат на по-висок жизнен стандарт, те сипят хули към народите, сред които са се опитали да се интегрират. Използвайки ситуацията, която в никакъв случай не засяга ТЕХНИЯ личен интерес, подобни "дървета без корен" защитават някаква митична, Бай Ганьовска българщина, която предвид изострената политическа ситуация приема формата на една ожесточена словесна агресия спрямо всичко чуждо. Жалкото е, че тази словесна агресия се отправя не толкова към "натовските" нации, сред които неуспешно са се опитали да се интегрират въпросните емигранти, а срещу техните сънародници и доскорошни съотечественици - българи, които се осмеляват да защитават, макар и съвсем косвено, правото на България да заеме достойно място в тъй наречения Западен свят. Българщината придобива характер на пълно отрицание на всичко чуждо, без да се взема предвид еклектичният характер на съвременната българска култура и материалната обвързаност на страната ни със западните страни. В името на тази агресивна българщина защитата (от невидими противници) на едно парче земя, условно наричано Източни Родопи, придобива много по-голямо значение от запазването за далечното бъдеще на целостта, културната идентичност и правото на самоопоределение на българската нация и съответно - на българската държава. Това е напълно нормално при условие, че въпросните емигранти от български произход практически не са част от българската държава (те се гордеят, че са успели да "избягат") и се налага да възприемат защитни позиции срещу културната среда, в която са попаднали, която изисква от тях безусловна асимилация (или вечно отучждаване). За тях не е важно България да просъществува, важно е "българската" идея, която те виждат най-вече като тотално противопоставяне на Турция и НАТО, да победи, за да придобият ТЕ някакъв морален авторитет не в разрушената си родина, която са напуснали, а в чуждата културна среда, където са попаднали. Разбира се, подобна позиция (да подкрепим принципно сърбите в името на собствения си интерес) се поддържа и от хора, живеещи в страната, които за мен си остават жертви на една систематично провеждана кампания от близките до бившата Държавна сигурност агенти, които от 1985 година насам не се отказват да размахват националистическата карта в името на неизвестни интереси. Но да се оправдава морално етническото прочистване в Косово въз основа на аналогии с Втората световна война, е признак за пълна неориентираност в съвременната обстановка - светът се опитва да се отърси окончателно от спомените си за националните конфликти, които ескалираха в средата на века и под маската на идеологическа война нанесоха жестоки рани - икономически, културни и психологически - на континента, който даде начало на световния прогрес. Казано по-просто, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ПРИДЪРЖАМЕ КЪМ СТАРИТЕ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ РЕФЛЕКСИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ УВЕЛИЧАВАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА КОШМАРИТЕ НИ ДА СЕ СБЪДНАТ - типичен пример Сърбоюгославия. II/ Има ли сред антинатовците хуманисти? Много малко. Общо взето, хора като Мики, Hinky, Алексей Стойков и др. се опитват на всяка цена да ни внушат, че целта им не е да оправдаят Милошевич, а да заплюят средствата, които НАТО използва за "хуманитарната" си операция. За тази цел те се стремят пак на всяка цена да докажат, че противниците им (да речем, моя милост) са фанатизирани про-натовци, които не виждаме или не желаем да видим какви престъпления се извършват в съседката ни, все едно ние, участниците в дир-клуба, сме морално отговорни, задето американските пилоти са уцелили моста, докато влака е бил на него, и т.н. Аз никога не съм отричал, че сръбският народ изживява големи трудности, че ще е най-добре за всички жители на Югославия бомбардировките да спрат. Въпросът е там, че едно спиране на бомбардировките при сегашната ситуация ще означава, че десет милиона сърби са извоювали своето спасение за сметка на милион и половина албанци, които бяха изселени от домовете си (по повод на ракетата в Горна баня, на вас, антинатовците, минава ли ви през ума как десетки хиляди албански домове бяха систематично разрушени от сръбските паравоенни формирования; давате ли си сметка, че в името на някаква национална идея милион и половин души бяха лишени от ВСИЧКО, което притежават: от покрив, от работа, от спестявания - или ще отречете масовите кражби, мародерства, изнудвания, извършвани от югославски войници и сръбски терористи) и оставени на произвола на съдбата по планините или в чужди, понякога (случаят с Македония, но и с Черна гора) враждебно настроени страни - във всеки случай достатъчно бедни, за да не могат да им позволят в близко (и далечно) бъдеще да стъпят на крака. Давате ли си сметка, че най-мизерните квартали на София - Банишора, Ючбунар, Коньовица, където и до ден-днешен си стоят старите паянтови постройки, са издигнати пак от бежанци, на които бедна България не е могла да осигури и до ден-днешен (десетилетия по-късно) възможност да живеят сносен живот. Това ли трябва да изстрадат още милион и половина души - албанци, марсианци, каква е разликата - заради нежеланието на една атеистична партия да даде "светините" на своя изтормозен народ. Ще кажете, че всичко това е вярно, че вие не го отричате, но не бил това начинът да се спре... Това го напявате от два месеца и ние, по-отговорните в тази дискусия, два месеца се опитваме да ви убедим, че начинът не е идеален, но друг няма. Защото ИМА разлика между случайно загиналите сръбски деца, жертва на ината на своите безумни родители (които продължават да пеят песни ан Бранковия мост в името на измислени лозунги, вместо да се погрижат да спасят собствените си деца от смърт, мизерия и бъдеща изолация), и систематично прогонваните от родината си деца от Косово, които вместо да ходят на училище, ще се превърнат в аутсайдери, хора без дом и без род (понеже няма да видят бащите си), потенциални престъпници и жертви на още по-жестоки манипулации. Желаейки да заклеймите НАТО, вие сте склонни да приемете за свършен факт съсипването на една цяла провинция и лишаването на милион и половина човешки същества от нормален живот. Плачете ли вие наистина за сръбските деца или ги използвате като словесен "жив щит", като чучела, които да размахвате пред очите на палачите от Запада. Ако сръбските родители ги беше грижа за децата и, щяха да направят всичко възможно войната да свърши възможно най-скоро. Но те ги водят всеки ден да се надъхват с омраза срещу враговете, учат ги как да отстояват свободата си с оръжие в ръка, с други думи за тях децата си остават просто поредното поколение войници с промити мозъци, които някой ден пак ще издигат лозунги в подкрепа на поредните партократи-мафиоти, които ща налагат запор на спестяванията им, ще ги карат да си купуват бензин на черно и пак ще оправдават икономическия застой (който ще е много по-тежък) с външнополитическия фактор. Не сме ние, пронатовците, с промитите мозъци, кик, дето живееш в мирна Финландия, не сме ние, Мики, дето не гледаш CNN, понеже били милитаристи. Промитите са сърбите, които са лишени дори от правото да защитят собствения си дом, собствения си хляб, собствената си свобода заради кефа на една престъпна групировка, която подпали няколко войни, оправдавайки всяка следваща със злощастията от предишната. Хуманизмът има за цел да предпази човека от насилие, несправедливост, нещастие. Конкретния човек, драги кик, Мики и Хинки, не абстрактния гражданин на бъдещето, който ни гледаше от комунистическите агит-табла. В името на конкретните, живи, материално съществуващи сърби и албанци войната трябва незабавно да спре. Което означава не само край на бомбардировките, а изтеглянето на войските от опустошено Косово (което самите сърби не се посвениха да превърнат на пепелище, нищо че се кълнат, че то им било истинската родина), разоръжаване на АОК и навлизане на умиротворителни сили в Косово, които да изловят Аркановци и техните евентуални албански колеги. Но вие, хуманистите, продължавате, и след два месеца на разрушения, да отричате този единствен възможен изход, като за целта всички доводи са еднакво удобни: ракетата в Горна баня, Моника Левински, ЦРУ, Свободна Европа, манипулациите на общественото мнение в САЩ, аналогиите с кюрдите, страхът от Новия световен ред, фалшивите кадри с бежанци, които всъщност не били избягали, православната солидарност, лошата политика на Иван Костов, късата пола на Надежда Михайлова, това, кой бил педал, кой бил духач, и т.н. Тези бих приел, но този с невинните сръбски деца - не. Ако някой е виновен за смъртта на невинни сръбски деца, това не е Джейми Шеа, а геройските сръбски генерали, които един американски бомбардировач не могат да свалят, но продължават да тласкат народа си към смърт в една война, която нямат възможност да спечелят. Това наистина не е война, не е и хуманитарна акция, това е една садо-мазохистична вакханалия, която ще спре тогава, когато цял свят даде на сърбите да разберат, че са сами. А вие, псевдо-хуманистите, упорито продължавате в обратната насока. Затова аз се предавам и напускам дир-а завинаги. Не искам да ме обвиняват, че си играя в Интернет с някакви гумени глави, докато в същото време на петдесет километра от София хиляди хора са заплашени със смърт.