Уважаеми г-н Песимист, Бъдете сигурен, че много читатели тук споделят разумни възгледи, но нямат желание да влизат в нецивилизовани спорове с пурпурни "миролюбци", с "миролюбци с цената на всичко" (включително и с цената на "прочистването" и избиването на "някакви си" милион и нещо "някакви си" албанци) и миролюбци модел "не трябва така, а иначе но не знам точно как". Моя "провокаторска" милост подкрепя действията (първо политически, а след това по безисходица и военни) на тези държави, които отказаха да бъдат зрители на геноцид в обикновено "производствено" темпо без изглед за край. Смятам, че нашата държава постъпи морално и принципно, подпомагайки в рамките на нашите и формално на международните закони (всяка страна има право да позволи ползване на собственото въздушно пространство) една справедлива кауза и отдавам заслужената положителна оценка на нашето правителство. Съжалявам за гибелта и страданията на обикновени сръбски граждани, защото според мен те също са жертва на комунистическия режим, каквато бяхме и ние. От друга страна зная (макар че сегашната война по шведски пресмятания е отнела под 200 цивилни жертви), че няма войни без невинни жертви и че за съжаление все още последното средство за обуздаване на престъпни режими е войната. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция