Въпреки че тази дискусия е за войната в Косово, много хора използват удобния момент, не за да дискутират, а за да плюят НАТО и правителството. Защо ги е страх, тези хора, от Северноатлантическия пакт и от позицията на управляващите? Дали заради неизбухналите бомби, които паднаха близо до сръбската граница? Дали защото Сърбия щяла да ни нападне? Дали защото НАТО щели да уцелят АЕЦ Козлодуй? Не. А защо тогава? Отговорът е прост: страх ги е да не проникне гнилият капитализъм и в България. Не, не се шегувам. Повече от 50 години огромна част от населението на България живееше с принципа "аз те лъжа, че работя, ти ме лъжеш, че ми плащаш". Това бяха хора, които не бяха квалифицирани да вършат работата, за която им плащаха, но получаваха същите пари, които получаваха способните и кадърни работници. Черната икономика беше контролирана от държавата. Моделът беше прост: всички са равни; не на мислещите; не на кадърните; не на предприемчивите. Всички които "стърчаха с една глава над останалите" бяха изпращани по лагерите. След 89 ситуацията не се подобри. Напротив. Губещите предприя продължиха да бълват боклуци, които не можеха да бъдат продадени. Приватизация нямаше, защото комунистическата прослойка у нас използваше държавните предприятия, за да се насмуче с пари, предусещайки краха на българската икономика. Разбира се, гореспоменатите хора, които живееха на гърба на държавата, знаеха, че нямат друг избор освен БСП. Те бяха навлезли в един затворен кръг - искаха демокрация, но не можеха да живеят с нея. Стигна се и до първото демократично правителство, което успя да управлява 9 месеца и после беше премахнато от комунистите. Уви, демокрацията все още беше твърде слаба. Крахът настъпи 95-96г, когато се разграбиха остатъците от парите на хората и се изнасяха буквално с куфари в чужбина. Комунистите знаеха, че им е за последно и се опитваха да издоят каквото може от кравичката, която ги беше хранила толкова дълго - България. На хората, които не работиха вече не им се плащаше - държавата раздаваше последните си пари. България стигна дъното. На власт дойдоха ОДС. Изведнъж всичко се промени. Започна борба срещу дребната престъпност, чрез която се изхранвше голяма част от хората - пиратски дискове, групировки, измами, пирамиди. Приватизираха се няколко от губещите предприятия, а останалите са пред ликвидация. И тогава хората разбраха с какво ги застрашава демокрацията. Европа навлизаше в България, носейки със себе си европейския ред и организация. Работа имаше само за младите и предприемчиви българи. Вече се плащаше срещу умения, а се оказа, че комунизмът и това е ограбил от хората - много от завършилите преди 89та имаха по-обширни познания върху историята на комунизма, отколкото за областта, в която работеха. Чрез НАТО гневът и страхът от новия ред се въплатиха в един общ протест. Разбира се има и малка част глупаци, които не разбират какво става или го усещат подсъзнателно. Само че с комунистическия модел на "равенство" е свършено. Европа идва и никой не може да я спре. България е на младите и те ще я управляват. В историята на всеки народ има грешки и застои. Достатъчни ни бяха 50 години, за да изкупим последната грешка на предците ни. Ти, който четеш това, едва ли си тук, за да се заяждаш или за да рецитираш евтини лозунги. Може би и ти си един интелигентен млад човек като мен. Ако е така забрави песимизма си и напиши едно "да" като отговор, за да знаят всички, че със стария ред е свършено и че ние никога не ще позволим той да се върне. Ние сме господарите на България и бъдещето е наше.