Tova e statia na ruskia zhurnalist ЛЕОНИД ВЕЛЕХОВ v "ИТОГИ". Prepechatana e v poslednia broi na "Pari" http://www.news.pari.bg/cgi-bin/pari.home.cgi Predlagam Vi ia s negolemi sakrashtenia, mislia che e vreme da napravim malko otklonenie ot temata BG/Kosovo. A i samata statia mi se struva dosta pouchitelna: "C НАЗНАЧАВАНЕТО на тежката артилерия Черномирдин за специален представител на Елцин за Югославия руският президент всъщност потвърди неизискващото много проницателност предположение, че за руските политици уреждането на югославските проблеми е преди всичко инструмент на вътрешнополитическите борби. Грижата за прекратяването на войната в центъра на Европа остава на второ място. С какво друго може да бъде убедително обяснено екстравагантното назначение, с което Черномирдин се завърна в голямата политика, ако не със създаването по такъв начин на противовес на премиера Примаков. Президентът не само не прикри намерението си да засегне и оскърби Примаков, но и заяви, че никой от руските политици не може да се похвали с международните връзки на бившия премиер Черномирдин. ......Според някои информации Черномирдин възнамерявал да започне мисиятa си във Вашингтон. Някой все пак му е подсказал, че започнато по такъв начин, посредничеството може бързо да приключи още след първата стъпка. Защото след Вашингтон в Белград може просто да не го приемат, както се случи с Гайдар, Фьодоров и Немцов.... Черномирдин не е за завиждане. Целият предишен опит от участието на Русия в уреждането на ситуациите в Югославия не би могъл да служи за опора дори на много по-опитен дипломат. Заявявайки своите претенции за някаква особена роля в уреждането /западните представители със съчувствие кимат с глави в подобни моменти/, руските политици последователно дискредитират тази роля. Ориентирайки се преди всичко към вътрешния потребител, т.е. руския избирател, политиците и дипломатите се стремят най-вече да експлоатират неговите исторически симпатии към сръбския народ. Да не говорим за напразните посещения в Белград на многочислените делегации на Думата, дори неотдавнашната мисия на Примаков не беше нещо повече от популистки жест на подкрепа към приятелска Сърбия. Пет часа разговаря руският премиер с Милошевич, за да се отправи след това в Бон и да изложи пред германския канцлер условията на сръбските лидери. А всичко трябваше да стане в обратен ред: Примаков трябваше да пристигне в Белград с изработени заедно от Запада и Русия условия и да се опита да убеди Милошевич да ги приеме. В състезанието за званието най-добър приятел на Сърбия руските политици едва ли не се оказаха не просто съюзници, а пленници на Милошевич. Проблясналата на хоризонта перспектива за приемането на Югославия в руско-беларуския съюз неизбежно би въвлякла Русия във война с НАТО. Тази перспектива в крайна сметка принуди Кремъл да удари спирачките. Той престана да изпълнява ролята на рупор на Милошевич. Нека си спомним как неотдавна Елцин заявяваше: Западът няма да успее да застави Милошевич да капитулира! Далеч по-смислените му разсъждения, че не трябва да се форсира въпросът за съюза с Югославия, дава надежда, че сближението между Москва и Белград под акомпанимента на натовските бомбардировки няма да излезе от рамките на разумното... Неотдавна някой писа, че времето на преговорите и посредничеството в югоконфликта все още не е настъпило. Това е грешка. Времето за преговори дойде. И Русия безнадеждно изпусна своя шанс да посредничи на тези преговори. Този шанс съществуваше през цялата 1998 г., когато Западът вече беше решил да пристъпи към решаването на косовския проблем, но все още се надяваше, че може само с политическа сила да постигне резултат с Милошевич. През цялото това време обаче Кремъл и неговите дипломатически емисари не посредничеха, а съзнателно безперспективно защитаваха Милошевич. Те просто си губеха времето, като отхвърляха всяка инициатива на Запада, без да предлагат нищо в замяна. Москва успя да отложи началото на решителните действия на Запада, но заплати със своята репутация. Престанаха да я възприемат като обективен участник в уреждането на кризата. Нейният посреднически капитал напълно е пропилян и не подлежи на възстановяване, каквото и да говорят вежливите западни лидери и дипломати, ключовата роля, която Русия може да изиграе в този процес. Тя сама се изключи от този процес, а нейната безкритична позиция спрямо Милошевич и двойната й игра със Запада стана една от причините за сегашната югославска катастрофа. Впрочем такава грешка сърбоболната Русия допуска не за първи път. Точно така се държеше тя и в хода на потушаването на босненския конфликт през 1993-1995 година, поради което и беше отстранена от крайния етап на този процес. Но да не преувеличаваме идеализираното сърболюбие на руските политици. Исторически то е неделимо от тяхното себелюбие, а ако искаме да сме по-точни - то често само прикрива това себелюбие. Може би затова и опитите да се разиграва сръбската карта всеки път приключват с поражение за Русия".