Слушахте ли изказването на Доган при ратификацията? Тезата му е следната: 1. Има три етапа на възникване на международно правнатите норми за поведение на държавите: - възникване на прецедент - процес на поддръжка/отхвърляне на прецедента. - ако поддръжката надделее, с течение на времето инцидентът се институционализира и превръща в норма на поведение. Според Доган в момента е налице прецедент в международните отношения, който може да се превърне в норма на поведение в еднополюсният свят: - Човешките права са въздигнати в ранг на абсолютни ценности. - Налице е противоречие между държавния суверинитет и човешките права. - Налице е нарушаване на суверинитета на държавата като институция, за да се защитят по-висши ценности. Нарушението е от страна на единствената в момента сила. Възможна ли е такава основа на международните отношения? Не е ли дъжавният суверинитет също форма на защита на правата на човека? Доколко такав концепция би издържала сблъсък с такива държави-великани като Русия, Китай, Индия, Нигерия, в които е възможно терминът "човешки права" в западната интерпретация да звучи цинично? Възможно ли е прецедент, основаващ се на правото на по-силния, да служи за еталон? Не се ли изправя светът пред ситуация, която много по-лесно от преди би могла да прерасне в глобален конфликт? Каква би била реакцията на силните на деня, ако някакво обстоятелство заплаши техният държавен суверинитет (помните ли Фолклендската война между Англия и Аржентина)? Доколко човешките права са универсална ценност? Как може да се докаже тяхната универсалност? Не е ли това камуфлажът на груби материални и политически интереси?