В нашата страна за кой ли път се ликвидира селското стопанство. През 1947 година комунистите са "национализирали" машинния парк на българския селянин. Това е било първо съсипване. През периода на Червенков данъчният тероризъм, който по принцип не се отличава от сегашния, е съсипал българския селянин. Това е било второто съсипване. По време на татовата "колективизация" се ликвидира самостоятелното селско стопанство. Това беше третото съсипване. Настъпи текзесация. Въпреки сакатата форма, благодарение на трудолюбието на българина, селското стопанство се стабилизира и заработи, макар уродливо и неефективно.Но като резултат изостанахме от нашите съседи. Когато ни сполетя перестройката и дворцовия преврат през 1989 г. настъпи поредната ликвидация на нашето селско стопанство. Четвърто съсипване. Не е ли малко множко само за един период от 1944-1999. Пишеш /извинявай за обръшението на ти/ за нашия ренесанс, че липсва. Сигурно е така. Но има и други признаци: Комунизмът вследствие на безплатното образование ни заливаше с червена помия. Но тогавашните пропуснаха да отбележат, че докато зубрехме тяхната помия, ни се отваряха очите. Мисля, че най-голямата придобивка на промените от 1989 г. е че много хубави неща, въплатени в книги видяха бял свят. Дано не се лъжа, но се забелязва едно събуждане сред нашата интелигенция. Прекъснатата приемственост през 1944 се възстановява. Това не може да не доведе до Ренесанс. Лошото е само, че интелигенцията е тази която най-много пострада след 1944 (физически) и след 1989 г (икономически). Mandjuk