От един месец чета това, кото пишат, явно млади хора, с изострено чувство за справедливост. И аз съм противник на насилието, против разрушението. Но срещу всяко насилие.И се питам . Защо чак сега обществото ни се развълнува за това , което става отвъд западната ни граница? Защо не се развълнува , когато милите ""сръбски братя", разрушиха без да се замислят старинния Дубровник. (За тези, който не са се интерисували Дубровник е старинен град, за чиято красота са се трудили и немалко български строители от ранга на Колю Фичето). Интересно защо чак сега забелязахте, че има война. Ами то война си имаше от 8 години вече. И то мръсна война - с терор над цивилни, с изнасилване на невръстни, с убийства на старци. ВЕЧЕ 8 !!!! ГОДИНИ. Знам че ще ми отговорите, дето сега нещата били различни и че се напада независима държава. Но не бяха ли независими държави и Хърватска и Словения - насилствено вкарани под управление на Сърбия след втората световна война. Защо тогава никой в българия не отиде да протестира пред Югпславското посолство преди 4-5 години. Защо никой не поиска оставката на тогавашните правителства, заемащи прекалено неутрални позиции без да си кажат мнението за онова насилие. Знам че когато нещата са по-близо до теб, когато можеш и да видиш кръжащите самолети над себе си и да почувстваш опастността, човек е по-чувствителен към нещата. . Знам че не само Сърбите са виновни, и че си имат своите оправдания. Знам че АОК е мафиотска структура не по добра от бандите на Аркан. Но отговорете ми - само на чувства ли трябва да разчита човек , когато си формира мнението за реалностите? Но не простите реалности от типа "Мръсниците нападат суверенна държава" , а реалностите до които трабва да достигнеш, когато си поблъскаш главата, като съпоставяш история, икономика, интереси на собственият си народ и частите му из други, "по мое мнение изкуствени" държави. Искам да попитам и това какво щеше да се слючи ако не бяхме се прусъеденили към останалия свят, не само НАТО а и ЕВРОПА. Щяха ли да ни приемат като нормани хора, след като Чехия, Словакия, Словения, Унгария и т.н. централно и източно европейски държави подкрепиха НАТО. Въпросите ми са отправени към ония, които не реагират веднага . Към хората , които са в състояние да се замислят като се абстрахират от черно-белите краски на оценките напоследък. Животът , според мене е сив, и правилността на оценката е в откриването на нюансите. Там някъде е истината за нас - българите. Тя може да е различна от истините са съседите ни. Но такъв е живота. Ние търсим нашата - те тяхната. Простете за разсъжденията, освен въпросите, но не разбирам - Защо толкова хора реагират само с чувства без да се стремят да помислят малко ?