Слободан Милошевич е последния за това столетие диктатор в Европа, пише днес Sunday Times. В статията си вестникът прави паралел Между Милошевич и другите диктатори от настоящето или миналото, посочнайки приликата в пътя им към властта и стратегията им. Първо- пише автора – диктаторите си създават подръжка сред населението. По-нататък диктаторите стават “бащи на народа” способни да вземат “единственно верното решение” в случай на сблъсък с реални или измислени врагове. Съвременните диктатори знаят как да драматизират и персонализират кризисните ситуации така, че максимално да играят роля на спасител. Колко по-сериозна е кризата, толкова по-необходим е диктатора, пише вестника. Използването на постоянен терор, заличаване на границата между личен и обществен живот на хората са използвали както немските така и съветски диктатори, деклариращи при това любов към своя народ. В столицата на сърбите не са така ревностно предани на Милошевич, но затова пък в провинцията хората напълно вярват в религиозната и националистическа тематика в риториката на Милошевич и виждат войната като кръстоносен поход против изповядващите исляма албанци. Всички диктатори използват философията “ние и те”, търсейки навсякъде врагове и използвайки страховете и слабостите на хората. Насилието над другите е част от управленческата политиката на Милошевич. Ако приемем неговите възгледи трябва да приемем и расизма стоящ в основата на неговия режим. Рецепта за превръщане в диктатор е и умението за трансформация на военното поражение в политически капитал. Например, за Садам Хюсейн края на една война означава началото на друга, каквато тактика прилага и Милошевич. Да загуби Косово, без да падне на колене пред НАТО означава за Милошевич победа, без да излиза от в къщи, докато същия резултат получен зад масата за преговори би означавало край на неговата кариера.